Българските журналисти си налагат автоцензура или вземат пари от политически и бизнес лидери, както и от организирани престъпни групировки за представянето им в положителна светлина. Освен това собствениците на медиите принуждават журналистите да изопачават фактите, се казва в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за човешките права, предаде БГНЕС. 

Това са само част от констатациите в документи, които включват още корупция в изпълнителната, законодателната и съдебната власт и проблеми, свързани с употреба на сила и лошо отношение от полицията към задържани лица и представители на малцинства.  В частта на доклада, посветена на свободата на словото и пресата, се подчертава, че в много случаи истинските собственици на медийни компании не могат да бъдат идентифицирани.

На 22 октомври 2010 г. българският парламент е приел закон за периодичните издания, който има за цел да наложи прозрачност в медийната собственост. Медийните организации и в някои случаи политическите партии свободно публикуват различни вестници. Частни телевизии и радиостанции предлагат различни новинарски емисии и други програми от обществен интерес. Въпреки това, придобиването на акции през юни на редица средства за масова информация от групи, свързани с бизнес и политически интереси, доведе до по-голямо монополизиране на частните медии и ограничава разнообразието на мнения, достъпни в печата и по телевизията.

Докладът подчертава, че и печатните и електроните медии са податливи на икономическо и до известна степен политическо влияние. Въпреки че държавните електронни медии представят гледните точки на опозицията, наблюдатели смятат, че тези медии са уязвими на натиск от правителството. 

В доклада се припомня убийството на журналиста Боби Цанков на 5 януари 1010 г., който пише в жълтата преса материали за организираната престъпност в страната. Разследването на убийството му продължава.

Друг случай е този с журналиста от БГНЕС Иван Янев, който при разследването на убийството на полицай в село Енина е заплашен от говорителя на полицията в съседния град Стара Загора, заявявайки, че Янев е "мъртъв".

Трети случай е този с репортерката на Нова телевизия Диляна Гайтанджиева. Тя твърди, че заместник-председателят на парламента Лъчезар Иванов й е оказал натиск да спре излъчването на предаване, разкрило информация за луксозните имоти и автомобили на шестима служители на митниците. 

Докладът на Държавния департамент отбелязва, че клеветата е правно наказуема. В повечето случаи съдилищата тълкуват закона по начин, който е в полза на журналистите. Много от делата за клевета са предизвикани от журналистически репортажи, в които се отразява корупцията или лошото управление. Най-често жалбоподатели са били правителствени служители и други лица, заемащи държавни длъжности.  Като положителен момент Държавния департамент отбелязва правото на хората в България свободно да критикуват правителството, без да бъдат репресирани. Едновременно с това в селските райони с по-малки възможности за заетост, хората се колебаят да критикува местните власти.