САЩ прескочиха фалита. Рано тази сутрин президентът на САЩ Барак Обама подписа закона, с който се подновява финансирането на работата на правителството и се увеличава тавана на държавния дълг, съобщи Белият дом, цитиран от "Ройтерс".

Законът предвижда удължаване на финансирането за  федералните служби до 15 януари 2014 г. и увеличаване на възможностите на правителството да тегли кредити от пазарите до 7 февруари, предаде БТА. Дотогава законодателите ще търсят постигане на съгласие за бюджета в по-дългосрочна перспектива.

Споразумението обаче не помага за преодоляване на дълбоките различия между републиканците и демократите относно данъците и правителствените разходи. Те  доведоха до няколко напрегнати сблъсъка през последните години, които изнервиха финансовите пазари.

Сделката е своеобразна победа за демократите в Конгреса и президента Обама, които успяха да блокират опитите на републиканците да ограничат Законa за здравеопазването от 2010 г., пише „Уол Стрийт Джърнал“. От Белия дом заявиха, че освободените в началото на месеца федерални служители, чийто брой достигна 800 000, ще се завърнат на работа днес (17 октомври).

Говорителят на Камарата на представителите Джон Бейнър заяви, че партията му ще продължи да се бори срещу „Обамакеър“, въпреки сегашния неуспех. Републиканците като цяло излязоха с празни ръце от битката с демократите, а проучванията на общественото мнение показват, че репутацията на партията е сериозно наранена.

Все пак сделката включва една минимална промяна в Закона за здравеопазването, установяваща нови процедури за верификация на доходите на хора, получаващи държавни помощи за здравноосигурителните си разходи.

Въпреки че изходът от кризата се смята за голяма победа за президента Обама, тя вероятно ще му излезе скъпо, смятат от американското издание. Той разруши ключови връзки с републиканците, които щяха да му бъдат необходими за провеждането на важни за втория му мандат реформи.

Според агенция „Блумбърг“ сега фокусът се измества към следващите бюджетни преговори, насрочени за 13 декември, когато под прицела ще бъдат поставени разходите по програмите за социална сигурност и Медикеър (наричана още Обамакеър).

Сделката в Конгреса повлия изключително позитивно на американските акции. Индексът S&P 500 регистрира ръст от 1,4% до 1721,54 вчера (16 октомври). Индексът Dow Jones също се повиши с 1,4% до 15 373,83. Индексът MSCI за Азия и Пасифика е достигнал най-високата си стойност от 22 май насам, след като регистрира ръст от 0,7%.

Доларовият индекс на „Блумбърг“, който следи стойността на „зелените“ пари спрямо останалите глобални валути регистрира спад от 0,2%. Средната доходност по 10-годишните облигации на САЩ е намаляла с 0,01% до 2,65%., което показва, че чуждестранните инвеститори все още имат доверие в американските ценни книжа.

Според „Си Ен Би Си“ големите притежатели на американски облигации, в това число Китай и Япония, няма да диверсифицират значително портфейлите си. Причината е, че големи и ликвидни алтернативи на най-големия пазар на държавни ценни книжа са все още твърде малко. По последни данни на американската хазна от юли тази година Китай и Япония притежават облигации на стойност съответно 1,28 трилиона долара и 1,14 трилиона.

Повечето експерти обаче смятат, че кризата е повлияла негативно на икономическия растеж на САЩ, който и без това се очакваше да е доста муден. Според Standart & Poor растежът на БВП за четвъртото тримесечие ще е с 0,6% по-малък поради кризата. В доклад на компанията Macroiconomic Advisers се казва, че бюджетните разговори в САЩ са намалили икономическият растеж на страната с по 0,3% годишно от 2009 г. Освен това само през тази година фискалната криза е добавила половин процент към нивото на безработица в страната. Това е еквивалентно на 900 000 загубени работни места.

* Информацията е допълнена в 10.30 часа.