Крайно време е Европа да се защитава сама, защото в Хелзинки държавният глава на САЩ Доналд Тръмп може да даде картбланш в Европа на руския президент Владимир Путин, за да го спечели като съюзник срещу Китай. Това пише в статия за водещия германски национален ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung Максимилиан Терхале, доцент по стратегически изследвания в Университета в Уинчестър и старши научен сътрудник в Кралския колеж в Лондон, предава "Фокус".

В днешно време това би трябвало да се превърне в кредо на външната политика, но стратезите ѝ заобикалят тази тема и в резултат губят доверието на гражданите. Последното видео послание на канцлера на ФРГ от срещата на върха в Брюксел не беше много убедителна. Налице са пукнатини. Видни.

Неизбежно новите енергийно-политически съзвездия на международната сцена подлагат на изпитание ядрото на убежденията на Меркел за външната политика. Първото основно предположение на Меркел, което бе ясно разпознато по време на Кримската криза, е, че великите сили не водят войни помежду си. Това би било твърде рисковано. Второто произтича от първото: когато военните заплахи ескалират, те трябва да преминат на ниво дискусия за икономиката - чрез санкции. Т.е. Берлин разчита на "промяна чрез икономическата тежест на Германия". Това е основата на външната политика на ФРГ, изградена на база предимството, което икономическите ресурси дават на страната. В Берлин действат, изхождайки от икономическата ориентация на външната политика, която е прагматично-ориентирана.

Подходът на Меркел започва да показва ясни пукнатини. Стратегиите на великите сили отдавна са на различно ниво, гарантиращо им трансформиране на световната политика в техен интерес. По същество това означава, че основното предположение на Меркел за свят без войни не е правилно.

Решаващият фактор сега е, че САЩ искат да отслабят Китай като световен политически и глобален икономически съперник за световно господство. Според Вашингтон само по този начин ще може да бъде наложена американската концепция за ред, основан единствено на безспорната военна сила. Един поглед сякаш е достатъчен, за да стане ясно, че пътят на Китай става все по-сходен с този на Германския Райх преди Първата световна война.

Но канцлерът на ФРГ вижда в запазването на свободната търговия най-доброто нещо. Тя разсъждава икономически, без да отчита другите, опасните военни измерения на възхода на Китай. Стратегията на Берлин - промяна чрез търговия - тук едва ли е разбираема.

Но за да отслабят Китай, САЩ се нуждаят от Русия. Само тогава Пекин може да бъде изолиран в международен мащаб. Ето защо за Тръмп срещата с Путин е от изключителна важност. Тези неприятни тренировки на мисълта заварват Берлин до голяма степен пленен в мрежите на традиционните подходи. Те включват надеждата, че Джеймс Матис в крайна сметка ще остане основата на трансатлантическия лагер в американското правителство. Разбира се, Конгресът на САЩ вече доказа, че е надеждна преграда срещу уклона на Тръмп към Путин. Но антикитайските настроения в САЩ скоро ще достигнат до ниво, което ще позволи на Тръмп да продаде своята проруска позиция като стратегическа необходимост.

Уязвимостта на нашата сигурност лъсна по най-грубия начин. В крайна сметка ще даде ли Тръмп на Путин картбланш за Европа, за да го спечели срещу Китай? Това би била дългоочаквана награда за руския лидер. При това положение Берлин ще трябва задължително да остане в германско-френската ос, да търси контакт с Полша на изток, дори и по този начин да влезе в противоречие с Вашингтон. ФРГ трябва да работи за запазване на Обединеното кралство в рамките на Европейския съюз и да направи по-малките страни от Общността материално имунизирани срещу Китай и Русия и техния подход за "разделяй и владей". По отношение на Пекин, по-специално, Берлин най-накрая трябва да се откаже от всички химери и да погледне на от гледната точка на реалната политика. Всичко останало е против нашите дългосрочни интереси и ценности.