България може да стане образователен лидер в региона. Това заяви Алберто Родригес, ръководител на сектор "Образование" за Европа и Централна Азия в Световната банка. Той представи доклад за състоянието на образователната система у нас, озаглавен: "България: Преглед на реформите в образованието, свързани с училищната автономия".

Световната банка предлага три основни точки, които трябва да залегнат в новия закон за училищното образование. Това са система за регулярно сертифициране на директорите, засилване на ролята на училищните настоятелства и периодичното оценяване на учениците.

Това е система, чрез която директорите се сертифицират. И още нещо - да се ресертифицират на всеки три или четири години. Редовно, а не на 20 години.
Второто нещо - училищните настоятелства. Това, което предлагаме тук, в България, е училищните настоятелства да имат право да вземат решения и да дават съвети. Те са основният и най-важен партньор на директора. И трето - оценяването на учениците. Ние трябва да знаем какво правят училищата. Кои училища се справят добре и кои имат нужда от помощ. Не тествайте учениците по всички предмети, а само по три - четири - основните. Например, математика, български език и някоя наука. Това отнема време, но ще ви кажа. Нашата надежда в банката е, че България може много бързо да стане образователен лидер в региона, каза още Родригес.

Всички тези препоръки вероятно ще залегнат в новия закон, обясни Анелия Андреева, директор на Института за обучение и квалификация към Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН). Текстовете на новия закон предвиждат и ежегодна атестация за управлението на всяко училище, както и санкции за директорите, ако не се справят добре с финансовото състояние на училището.

При недобро финансово управление директорът да може да бъде включително освободен, ако има последователни лоши резултати. При лоша първа атестация да се даде задължително предписание на директора за допълнителна квалификация, т.е. първо ще укажем подкрепа, но ако той продължава да не може да се справя, има втора и трета незадоволителна атестация, оттам нататък ще бъдат прекратени трудовите взаимоотношения с него, добави още Андреева.

С новия закон ще се запази правото на директорите да определят числеността на персонала си и на паралелките. Учителите пък ще могат сами да избират методите си на преподаване, като целта е да се въведат все повече иновативни методи. Законът ще обхваща и предучилищната подготовка, като тя основно ще залага на българския език. В закона ще залегне държавен образователен стандарт, предаде Dariknews.bg.

Българското средно образование е повишило своята ефективност в резултат на започналите през 2007 г. реформи, но трябва да се работи и за повишаване на неговото качество. Това е основният извод от представения днес доклад.

След голямата учителска стачка у нас през есента на 2007 г. в училищата бяха въведени делегираните бюджети, които се формират според броя на учениците - от единните разходни стандарти за издръжката им. Международният опит показва, че са необходими около пет години за осъществяването на фундаментални реформи в училище, а осем години след началото на тези реформи ще могат да се установят първите резултати от тях, посочи Родригес, цитиран от БТА. От думите му стана ясно още, че страната е имала късмет, тъй като е започнала реформите още преди началото на кризата.

Реформите от последните три години са привлекли интереса и на други страни: Румъния и Полша се замислят да следват вашия пример, посочи още представителят на СБ. Макар все още просветните реформи, обвързани с демографския проблем в страната да не са дали резултат, експертът на Световната банка похвали България за стартирането. Според него Латвия и Румъния изпитват много големи проблеми в образованието заради кризата докато страната ни "има късмет", защото кризата е започнала след старта на реформите.

В доклада се отчита, че от 2006 до 2008 година заплатите на учителите у нас са били увеличени с 46%. В същото време обаче издръжката на един ученик у нас е под средноевропейската. От Световната банка изразяват притеснение заради задълбочаващите се проблеми със социалното включване на деца от малцинствените групи и по-бедните семейства у нас, предаде БГНЕС.

Във форума участва и столичният кмет Йорданка Фандъкова, която отговаря и за програмата за образованието в ГЕРБ. Тя заяви, че много внимателно трябва да се говори за закриването на училища и препоръча този процес да не се осъществява без анализ на раждаемостта в даденото населено място.