Световна банка (СБ) предупреди днес, че влиянието на климатичните промени върху региона на Европа и Централна Азия* ще е по-значимо от очакваното. Основна причина за това е наследеното от пост-съветската епоха лошо управление на околната среда и незадоволителното състояние на инфраструктурата в по-голямата част от региона, в резултат на което страните се оказват зле подготвени за адаптиране към новите условия.
Противно на общоприетото схващане, в доклада, който бе представен по време на Преговорите в Бон в рамките на Конференцията на ООН за климатичните промени и в навечерието на Световния ден на околната среда - 5 юни, се подчертава, че регионът е сериозно застрашен от промените в климата и че техните последствия вече се усещат: нарастваща нестабилност, по-високи температури, променена хидрология, засилващи се крайности - засушавания, наводнения, горещи вълни, ураганни ветрове и горски пожари.
От началото на 20-ти век до сега средните температури в региона вече са се увеличили с 0.5ºC на юг и с 1.6ºC на север (в Сибир), а към средата на настоящия век се очаква ново увеличение между 1.6 и 2.6ºC, като най-изразени ще са промените в северните географски ширини. На север се очаква най-големите температурни промени да са през зимния сезон - броят на силно мразовитите дни ще намалее с 16 до 30 през следващите 20-40 години. В южните части на региона най-сериозни промени ще настъпят през лятото, като броят на горещите дни ще се увеличи с 22 до 37 за същия период. Тази тенденция на затопляне ще бъде силно изразена: към средата на века страни като Полша и Унгария се очаква да имат същия брой горещи дни (>30oC) както Испания или Сицилия днес.
В доклада се казва, че промените в нивото на моретата - още едно последствие от промяната на климата, ще засегне четирите басейна в региона - Балтийско море, източното крайбрежие на Адриатика и Средиземноморското крайбрежие на Турция, Черно море и Каспийско море, както и руското крайбрежие на Арктическия океан. Полша е най-уязвимата страна на Балтийско море със своя гъсто населен и нисък бряг. Бушуващите в Адриатика и Средиземноморието бури и нахлуването на солена вода във водоносните зони заплашва части от хърватския, албанския и турския бряг. Покачването на морското ниво в Черно море вече е заплаха за редица пристанища и градове по бреговете на Русия, Украйна и Грузия. В Каспийско море засиленото изпарение на вода от повърхността води до намаляване на морското ниво, което се очаква да спадне с 6 метра до края на 21-ви век, застрашавайки рибните популации и засягайки крайбрежната инфраструктура.
Според доклада, обаче, още по-големи опасности крие наследството от миналото на региона. При съветската система преследването на икономически растеж е ставало при безсрамно пренебрегване на природните дадености. Когато е имало нужда от вода за напояване, реките, вливащи се в Аралско море, са били отклонявани към пустинята за производство на ориз, плодове и памук. Узбекистан се превръща в един от най-големите световни износители на памук за сметка на унищожаването на Аралско море.
*Икономиките от Региона на Европа и Централна Азия: Албания, Армения, Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чешка република, Естония, Грузия, Унгария, Казахстан, Косово, Киргизстан, Латвия, Литва, БЮР Македония, Молдова, Черна гора, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения, Таджикистан, Туркменистан, Украйна, Узбекистан.
