Икономиката на България се възстановява благодарение на силното външно търсене, докато търсенето на вътрешния пазар все още изостава. Това са констатациите на излязлото днес във Варшава ново издание на Редовния икономически доклад за ЕС10 на Световната банка.

Половин година след като Европа бе разтърсена от криза на държавния дълг, възстановяването на страните от ЕС10 (България, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения) продължи през 2010 г., с тенденция на засилване през 2011 г. Според доклада, увеличените запаси и износът са в основата на възстановяването, с водеща роля на промишлеността. Промишлеността се възползва най-много от засиленото глобално търсене на инвестиционни стоки и стоки за дълготрайна употреба, като за това спомогна и силната интеграция в европейските продуктови вериги, докато потреблението и инвестициите в основен капитал остават слаби .     

Ръстът на БВП на годишна база в страните от ЕС10 се увеличава от 0.6 процента през първото тримесечие на 2010 г. на 2.2 процента през втората тримесечие на същата година. Растежът се подобрява не само благодарение на ефекта от базата за сравнение - второто тримесечие на 2009 г. беше най-ниската точка на кризата - но и на силната динамика на отделните икономики, като растежът на тримесечна основа нарасна от 0.4 на 0.8 процента.  Обратът в глобалната търговия и промишленото производство доведоха до засилване на икономическата активност. Европейските икономики се възползваха от възходящите тенденции в търговията, възвръщането на доверието във финансовите пазари в отговор на взетите решителни политически мерки, ниските лихвени проценти и положителното взаимно влияние на реалния и финансовия сектор.      

Подемът постепенно се разпространява в целия регион. През 2010 г. Словакия и Полша са лидери в региона с растеж равен на или по-висок от 3.5 процента, тъй като икономиките на тези две страни бяха по-слабо засегнати и се възползваха от нормализацията на глобалните търговски и капиталови потоци, а в случая с Полша и от солидно потребление. В Естония и Литва, които предприеха сериозни корекции заради кризата, се наблюдава обрат от свиване на икономиките от около 15 процента през 2009 г. към ръст от около 2 процента през 2010 г. Растежът в Чехия, България, Унгария и Словения се очертава по-скромен - между 0 и 2.0 процента, като търсенето на вътрешния пазар остава слабо. Само в Латвия и Румъния се очаква свиване на икономиката през 2010 г., което е отражение на породената от кризата огромна нужда от корекция на неустойчивия вътрешен бум в тези страни. През 2011 г. се очаква растежът да е положителен във всички страни от ЕС10.  

България отбеляза растеж, макар и скромен, през третото тримесечие на 2010 г. след 6 последователни тримесечия на свиване на икономиката, казва Каспар Рихтер, старши икономист на Световната банка за Района на Европа и Централна Азия и един от водещите автори на доклада. Премахването на структурните бариери, обаче, ще засили растежа и ще намали сериозната разлика в производителността между България и водещите икономики в ЕС. България би могла да се възползва от значителните по размер европейски фондове за подобряване на инфраструктурата и качеството на човешкия капитал, тъй като глобалната финансова криза доведе до  намаляване на частните капиталови потоци.

Подемът в страните от ЕС10 все още се влияе от външното търсене и е изправен пред редица рискове, основният сред които е слабото възстановяване в Европа, защото перспективите за износ, кредити и работни места в ЕС10 зависят преди всичко от силното възстановяване на страните от ЕС15 (Aвстрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Ирландия, Люксембург, Холандия, Португалия, Испания, Швеция и Обединеното кралство).  А възстановяването на ЕС15 може да се окаже бавно и да бъде последвано от повторен спад. Фискалната консолидация в редица страни от ЕС15, краят на цикъла на натрупване на запаси и неотдавнашното засилване на курса на еврото ще доведат до застой на икономическата активност. В повечето страни частното търсене не е достатъчно силно, за да гарантира устойчиво разширяване. Друг риск е свързан с връщането на високото финансово напрежение в еврозоната, независимо от наблюдаваното напоследък подобрение на европейските финансови пазари. Възобновяването на стреса във финансовия сектор може бързо да се разпространи в страните от ЕС10 чрез съществуващите трансгранични връзки, тъй като банките-майки биха могли да свият балансите на своите дъщерни клонове.   

Посрещането на тези предизвикателства чрез политики за засилване на финансовите пазари, фискални мерки и структурни реформи си остава от основно значение за постигане на устойчив растеж през 2011 г. в региона на ЕС10. 

Три са ключовите проблеми пред управляващите в страните от ЕС10 за постигане на устойчив растеж, казва Питър Харолд, директор за Централна Европа и Балтийските държави в Световната банка. Първият, който е свързан с монетарната политика, изисква от централните банки и финансовите органи активна работа за засилване на устойчивостта и гъвкавостта на финансовия сектор на национално и европейско ниво. Вторият е свързан с изпълнението на реалистични средносрочни фискални политики, включващи по-ефективно разпределение на бюджетните разходи, и стабилизиране на разходите, свързани с възрастното население, както и укрепване на фискалните институции. Третият проблем е свързан с отстраняването на структурните бариери, което да доведе до засилване на растежа без да се стига до бум на вътрешното търсене, стимулирано от кредитна експанзия.