Очаква се икономиката на България да се забави значително през 2023 г. - до 1.5 процента от БВП ръст - в унисон с низходящата тенденция в еврозоната, но и след значително по-добър от прогнозите за 2022 г. икономически растеж от 3.4% от БВП.

Намаленото повече от два пъти темпо на растеж спрямо миналата година може да бъде допълнително забавено, ако България не успее да изпълни реформите, които се изискват според етапите на националния План за възстановяване, което ще доведе до замразяване или намаляване на предстоящите траншове, лишавайки страна от значителни ресурси.

Сценарият за развитие без реформи предвижда четири пъти по-бавен ръст на икономиката до средата на века.

Инфлацията ще продължи да намалява, но ще остане висока през 2023 г, (8.7% плюс 4.8% догодина и 3.7% през 2025 г.). Фискалният дефицит се очаква да нарасне до 3.6 процента от БВП поради икономическото забавяне и продължаването на фискални мерки и през тази година (за 2024 г. прогнозата е за дефицит от 2.5% , а за 2025 г. се очаква да намалее до 1.4% от БВП).

Това се казва в частта за българската икономика в пролетната прогноза на Световната банка, разпространена в навечерието на пролетната среща с Международния валутен фонд във Вашингтон следващата седмица.

В обновената оценка се казва, че районът на Източна Европа и Централна Азия ще нарасне с 1.4% от БВП, което е далеч по-оптимистично от досегашните очаквани +0.1%. Ключовата роля авторите отдават на подобрените перспективи за Русия и Украйна. Световната банка е включила в района Полша, Хърватия, Румъния и България от ЕС плюс държавите от Западните Балкани, Русия, Беларус и бившите съветски републики.

Украйна би трябвало през 2023 г. да отчита растеж - само 0.5%, но все пак след впечатляващия срив от 29.2% през първата година на войната. Русия след свиване от 2.1% (по-малко от прогнозираните за 2022 г. през януари 3.5%) ще продължи да е с намаляваща икономика, но от само -0.2% (спрямо предишна прогноза за -3.3% ръст).

За България в доклада се прогнозира малък излишък по текущата сметка заради поевтиняване на вносните цени за ключови суровини. Но политическият фактор е ясно изведен като сериозен проблем за страната:

"В допълнение към създаването на непредсказуема бизнес среда, политическата безизходица вече възпрепятства прилагането на реформите, Плана за възстановяване и плановете за присъединяване към еврозоната. Липсата на работещ парламент попречи на приемането на ключови законодателни актове, определени като крайъгълен камък в Плана и като ангажименти в пътната карта на страната за приемане на еврото.

Ако тази ситуация се задържи, страната може да загуби средства от ЕС и може да забави влизането си в еврозоната отвъд вероятната 2025 г., което ще окаже влияние върху перспективите ѝ за растеж и ще забави сближаването със средните нива на доходи в ЕС. Икономическото забавяне и продължителният инфлационен натиск се очаква да забавят намаляването на бедността, като бедността (6.85 $/ден покупателна способност на човек) намалява бавно: от 4.5 процента през 2020 г. до 3.6 и 3.5 процента съответно през 2022 и 2023 г.", пише още в доклада.

Сред традиционните фундаментални ограничители на растежа на българската икономика - демографска структура и тенденции, бърз спад на населението в трудоспособна възраст, сравнително малък брой години в училище и намаляващо качество на образованието, измерено чрез международни оценки - от Световната банка добавят фактори, които подлежат на промяна:

разширяването на частния сектор е възпрепятствано от институционални слабости и недостатъчно прилагане на справедливата конкуренция...

...което води до неправилно разпределение на ресурсите от най-продуктивните фирми,

управлението на публичните инвестиции е също неоптимално, особено при гарантиране ефективност на инвестициите, открита и справедлива конкуренция в обществените поръчки.

"Ако България успее да ги преодолее с дневен ред за амбициозни реформи, това би могло да ускори нейния икономически ръст до над 4 процента [годишно] през периода до 2050 г. При сценарий без реформи, растежът обаче може да се забави до 1.2 процента до средата на века."

Подчертава се и фактор, за който напоследък все по-усилено се говори в България като една от основните причини за такива изборни резултати - значителното социално неравенство:

"Въпреки значителното намаляване на бедността, нивата на бедност продължават да са високи по стандартите на ЕС. (...) Неравенството се увеличава, а страната има най-високото неравенство в доходите в ЕС с индекс Джини от 39.7 през 2020 г. Коефициентът на риск от бедност (AROP) показва възходяща тенденция, като 22.1 процента от населението е под националния праг за бедност през 2020 г., един от

най-високите в ЕС. Регионални различия, и значителни разлики между групи като ромите и жените все още са силно преобладаващи."

По повод инфлацията - една от най-горещите теми в обществото, управлението и изборите от неделя, в Световната банка казват, че през миналата година при потребителските цени тя е достигнала 15.3% (едно от най-високите нива в ЕС) и ключовият фактор за това е внесената от чужбина инфлация заради последиците върху енергия и храни от руската агресия срещу Украйна.

"Макар потребителската инфлация на годишна база да надхвърли номиналния растеж при заплатите през повечето месеци от миналата година, разликата бе средно през годината под два процентни пункта, което помогна да се сдържат последиците върху реалната покупателна способност на работещите. Нещо повече, значителният ръст на пенсиите в отговор на кризата от COVID-19 и инфлацията - с между 56% и 136% през 2022 г. в зависимост от типа пенсии - подкрепи реалните доходи на пенсионерите."