Първите страници на днешните вестници са почти еднакви. Всички те публикуват снимката на руски служител от специалните части, който изнася бебе, освободено от училището в Осетия, където въоръжени похитители държат за заложници над 350 души.

"Таймс" пише, че бдението на родителите на децата, държани в училището, просто къса сърцето. Според "Гардиан" жена, която е била сред освободените в четвъртък твърди, че броят на заложниците е над 1 000, а не над 300, както твърдят руските власти.

Повечето вестници мрачно прогнозират, че блокадата на училището ще завърши с кръвопролития. Много от редакционните статии също са посветени на заложническата криза в Осетия. "Гардиан" смята, че тя е криза и Путин. "Файненшъл Таймс" смята, че Путин е наказан от чеченски терор и го съветва да пристъпи към решаване на кризата с диалог и сила.

Коментар в московския всекидневник "Росийская Газета" смята, че врагът на Русия в Кавказ се е променил. Според вестника доскоро основният противник е бил чеченският сепаратизъм, който постепенно намалява. "Сега обаче - смята изданието - се е появила нова военно-политическа сила в района, която е значително по-добре финансирана от чеченските сепаратисти и изглежда е свързана с международния ислямски тероризъм". "Росийская Газета" застъпва позицията, че става въпрос за истинска война, която не може да бъде спечелена само от специалните служби, а в нея трябва да се включи обществото като цяло.

Армейският вестник "Красная Звезда" е на мнение, че ефективността на антитерористичните мерки трябва да бъде незабавно подобрена. Вестникът вини за сегашните недостатъци "климата на перманентна административна реформа, която започна през 90 години и която според вестника само е отслабила държавната машина и е нанесла множество удари на руските специални служби. Вестникът констатира, че много опитни професионалисти са напуснали, докато приемниците им работят в изключително трудни финансови условия.

Австрийският "Ди Пресе" не е особено доволен от ситуацията в Чечения и както пише "бруталната руска военна кампания там". Вестникът отбелязва, че истинският конфликт не е между обикновените хора и репресивната централна власт. Изданието посочва, че чеченските групи извършват трафик на хора, наркотици и вземат заложници като постоянно раздухват конфликта с Москва. "Ди Пресе" отбелязва също, че ислямският тероризъм предизвиква и опасения за създаването на независими радикални ислямски страни в южна Русия. Вестникът пише, че е немислимо за Кремъл да допусне това да стане в момент когато и Съединените щати проявяват интерес към района.

Испанският "Ел Паис" коментира дали президентът Путин може да се справи с кризата и изразява съмнение в това. Вестникът пише, че последните самоубийствени нападения в Москва, а сега и заложническата криза показват, че войната в Чечения не отслабва, а се разраства по мащаби и интензивност до такава степен, че Москва най-накрая потърси помощ от Обединените нации след като години наред настояваше, че Чечения е вътрешен проблем на Русия. Вестникът предупреждава срещу опасността подкрепата на ООН да се превърне в празен чек за Путин.

Полският "Трибуна" смята, че разрастването на терористичните методи по света е другата страна на глобализацията. "Джихад - свещената мюсюлманска война, която се представя за реакция на света на Макдоналдс в момента преодолява граници и налага свои стандарти", пише вестникът. Според него заснемането на екзекуции на заложници е взаимствано в Ирак от Чечения, а чеченските терористи са го научили от палестинските атентатори-самоубийци

Унгарският "Непшабаджаг" размишлява какво могат да направят властите, когато са изправени пред такава дилема. Вестникът отбелязва, че сегашната криза изглежда загатва за необходимост от трайно политическо решение за изкореняване на причините на тероризма".