В първите години след присъединяването ни към ЕС българските земеделски производители получават само част от подпомагането, което е предвидено за техните колеги от старите държави членки. За да бъде компенсиран по-ниският размер на помощта, през 2009 г. България може да допълни директните плащания на единица обработваема площ до 65 % от размера на директните плащания в общността към 30 април 2004 г. Целта е да се приближи нивото на подкрепа за нашите земеделски производители до помощта в останалите европейски страни, за да се повиши тяхната конкурентоспособност. Средствата за директни плащания стопаните използват за производствени разходи и за инвестиции в земеделските стопанства.
Повече от 258 млн. лв. ще получат общо земеделските производители тази година за земята, която обработват. Национални доплащания към директните плащания обаче на единица площ не са предвидени за малиновите и ягодовите насаждения, чиято продукция отива за преработка, за винените лозя, за тютюна, които се подпомагат по други схеми, и за постоянно затревените площи. През тази година за хектар обработваема земеделска земя ще бъдат предоставени до 150 млн. лв.
Други 61 млн. лв. са осигурени за субсидиране на производството на качествено краве мляко въз основа на индивидуалната млечна квота, ако до 31 март м.г. тя е била 10 и повече тона, и за овце майки, които трябва да бъдат 50 и над 50 бройки в животновъдното стопанство.
Земеделските производители вече знаят, че без одобрение на ЕК, схемите за национални доплащания не могат да се прилагат. Така че изплащането на държавните субсидии не зависи само от нашите управляващи, което пък не е оправдание за тях.
Очаква се зърното да поевтинее още
Няма да бъде никак лека 2009 година за зърнопроизводителите от Великотърновска област, пише коментарна статия регионалният вестник "Янтра Днес". Липсата на достатъчно средства за работа на полето може да доведе до фалита на 30% от тях. За да не стане това, стопаните разчитат на помощ от държавата. Субсидиите ще им помогнат и да започнат по-спокойно пролетните обработки на площите и сеитбата, за които отиват най-много средства. Тревогата е, че в момента търговията със зърно е замряла, а в складовете залежават хиляди тонове продукция. Това обрича стопаните на безпаричие. Сега пшеницата се изкупува евтино, ако въобще се изкупува, на границата на нейната себестойност, и според специалистите ще поевтинява още, прогнозно с около 20 лв./т. Причината е най-вече в липсата на пазари. В момента се изпращат известни количества за Близкия изток. Когато този износ обаче спре, цената на зърното ще започне да пада. Сега във Великотърновска област търговците предлагат 150-160 лв./т хлебно зърно и стопаните се чудят докъде още може да поевтинее тази продукция. Колкото до интервенцията, за която много се говори още от миналата година и която може да помогне в този труден момент на фермерите, никой в областта не е чувал държавата да е започнала да изкупува зърно за обещаните 101 евро/т.
Зърнопроизводителите разчитат много на субсидиите. За 2009 година те искаха да бъде заложен максималният размер на националните доплащания, който е 378 млн. лв. “След като сме в ЕС и продаваме продукцията си като европейските колеги, с които трябва да се конкурираме, защо да не получаваме субсидия като тяхната", задават справедливо въпроси фермерите. За съжаление и през тази година националните доплащания са на две части - от бюджета и евентуално ако има резерв в него в края на годината.
Зърнопроизводителите искат по 9 лв./дка национални доплащания, които не са им гарантирани в бюджета. При това има стопани, които все още чакат полагащите им се миналогодишни субсидии, защото само около 30 %, или 38 хил. фермери, в страната са получили такава помощ. Досега нищо не е направено, за да се реши проблемът с надписаните и застъпените земеделски площи и да не се забавя изплащането на средствата, оплакват се от Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Газовата криза засегна нашето земеделие, защото българските заводи спряха производството на торове и се налага внос, който е по-скъп. При тези условия браншът може да се подпомогне, като се използват еврофондовете, преките плащания на декар, интервенцията на пазара и Програмата за развитие на селските райони. Очертава се проблем с изплащането на следващите субсидии, защото Разплащателната агенция трябва сериозно да поработи, за да се извършат теренните проверки по места, нещо, което се бави. Земеделието може да се подпомогне и с интервенцията.
В момента пазарът на зърно у нас е замрял. Затова е добре държавата да започне изкупуване на минимална защитна цена от 101 евро/т, защото цените се сринаха под тази критична стойност и така земеделските производители губят милиони левове. Ние влязохме в ЕС, за да можем да използваме европейските пари. Изплащането на одобрените и реализирани проекти по Програмата за развитие на селските райони обаче се бави, коментират запознати. По тази причина зърнопроизводителите плащат наказателни лихви и тези финансови разходи допълнително ще утежнят тяхното финансово състояние. Затова искането е да се намали срокът за изплащането на изпълнените проекти.
Една от възможностите държавата да помогне на стопаните е ДФ “Земеделие" чрез ресурса, който отпуска държавата, да финансира търговските банки при по-нисък лихвен процент. Тази схема беше разработена и използвана по време на програма САПАРД. Тогава беше създаден гаранционен фонд, чрез който фондът подпомагаше банките, за да отпускат те на зърнопроизводителите кредити с нисък лихвен процент. Сега земеделските стопани настояват тази схема да заработи пак.
Искат субсидия за литър мляко, не за индивидуална млечна квота
През зимата проблемите на млекопроизводителите от Великотърновска област са най-много. Техните затруднения са свързани най-вече с изхранването на животните през студените месеци. Фермерите искат
да започне изплащането на субсидията за млякото от януари, а не от март, както е предвидено, да има подпомагане за глава добитък, както е в повечето европейски страни. Те все още не са получили
субсидията за ливадите и пасищата за м.г. и настояват поне до края на януари 2009 г. да бъдат преведени полагащите им се суми. Животновъдите искат помощта за млякото да се дава на литър, а не
според отпуснатата на всеки индивидуална млечна квота, както сега е предвидено.
Млекопроизводителите не се ограничават само с тези искания. Ако държавата отпусне 100 млн. лв., ще има възможност да се създаде гаранционен фонд, който ще подпомага стопаните. Със средства от него ще може да започне разработването на проекти и изграждането на съоръжения за съхранение на оборския тор, които според европейските изисквания вече ще бъдат задължителни за животновъдните стопанства.
Като голям проблем във Великотърновска област и тази година се очертава изкупуването на млякото. Обикновено през студените месеци изкупната цена на суровината, която отива за преработка в мандрите, трябва да се увеличи. Не винаги обаче е така. Йонка Върбанова, председател на кооперацията в Куцина, се оплака, че взема за кравето мляко 56-60 ст./л и очаква то да поевтинее още. В сравнение със същия период на м.г. изкупната цена е паднала с около 5 %, а би трябвало да се повиши заради увеличените разходи, които надуват себестойността. Кооперацията получила парите за качествено мляко за 2008 година, обаче вече ги похарчила за животните. А намеренията били да се направи нещо за изграждането на модерно торище, защото кравефермата е в нитратно зависима зона и задължително трябва да има такова съоръжение. Засега обаче пари за него няма. Така е с повече от животновъдните стопанства в областта, които трябва да си направят съвременни торища.
След като изкупната цена на кравето мляко пада, очаква се така да бъде и с овчето, макар че на фермерите им се иска заради увеличените разходи за отглеждането на животните то да е по-скъпо от миналата година. Тогава изкупуването тръгна от 1,20 лв./л, после обаче падна до 80 ст. и стопаните недоволстваха, защото с толкова пари трудно могат да се покрият разходите в овцефермите.
Млекопроизводителите не се ограничават само с тези искания. Ако държавата отпусне 100 млн. лв., ще има възможност да се създаде гаранционен фонд, който ще подпомага стопаните. Със средства от него ще може да започне разработването на проекти и изграждането на съоръжения за съхранение на оборския тор, които според европейските изисквания вече ще бъдат задължителни за животновъдните стопанства.
Като голям проблем във Великотърновска област и тази година се очертава изкупуването на млякото. Обикновено през студените месеци изкупната цена на суровината, която отива за преработка в мандрите, трябва да се увеличи. Не винаги обаче е така. Йонка Върбанова, председател на кооперацията в Куцина, се оплака, че взема за кравето мляко 56-60 ст./л и очаква то да поевтинее още. В сравнение със същия период на м.г. изкупната цена е паднала с около 5 %, а би трябвало да се повиши заради увеличените разходи, които надуват себестойността. Кооперацията получила парите за качествено мляко за 2008 година, обаче вече ги похарчила за животните. А намеренията били да се направи нещо за изграждането на модерно торище, защото кравефермата е в нитратно зависима зона и задължително трябва да има такова съоръжение. Засега обаче пари за него няма. Така е с повече от животновъдните стопанства в областта, които трябва да си направят съвременни торища.
След като изкупната цена на кравето мляко пада, очаква се така да бъде и с овчето, макар че на фермерите им се иска заради увеличените разходи за отглеждането на животните то да е по-скъпо от миналата година. Тогава изкупуването тръгна от 1,20 лв./л, после обаче падна до 80 ст. и стопаните недоволстваха, защото с толкова пари трудно могат да се покрият разходите в овцефермите.
Обещанието на управляващите през миналата година беше, че пред 2009 година ще има специални субсидии и за козите, защото досега техните стопани не получаваха помощ от държавата. Фермерите очакват правителството да изпълни това си обещание. Засега обаче никъде не се говори за субсидирането на козевъдството. А тези животни в областта не са никак малко.
Ще има ли помощи за малини, ягоди и лозя?
Държавата няма право да заделя средства за национални доплащания към директните плащания за единица площ на лозарите, които се грижат за винени лозя, и на стопаните, които отглеждат малини и ягоди
за преработка. Тогава ще има ли за тях държавна помощ под друга форма?
Земеделските производители, които имат винени лозя, малинови и ягодови насаждения освен директните плащания имат възможност да получават субсидии по Програмата за селските райони, мерките за младите фермери, за модернизацията на земеделските стопанства. Във Великотърновска област са много малко площите с малини и ягоди.
