В представите на обществото и според работодателите като цяло, сивият сектор в здравеопазването е близък до нивата на нерегламентираната икономика в браншове като строителството и туризма - 50 и повече процента. Това показват данни от проучване на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), резултатите от което бяха оповестени днес.

Според по-голямата част от работодателите от националното работодателско изследване, сивите елементи в здравеопазването се движат в диапазона между 50 и 75 на сто, а според 12,9% от работодателите те са дори над 75 на сто.

Работодатели от здравеопазването смятат, че сивите практики в техния бранш са по-скоро в маржа между 11 и 50 на сто. А според 36 на сто от работодателите от бранша, сивият сектор в предоставянето на услуги от областта на здравеопазването е едва 10 на сто.

Според представителите на бранш "Здравеопазване” най-важните фактори, които са причина за наличието на сиви практики продължават да бъдат цялостната държавна политика (64% от работодателите), противоречивите и необмислени промени в законодателството (52% от работодателите) и съществуващите традиции за заобикаляне на законите (52% от работодателите). Според работодателите от здравеопазването, кризата в най-слаба степен оказва влияние върху обхвата и разпространението на сивата икономика в бранша – тя има своето стагниращо влияние, но не е най-голямата беда за здравеопазването.

По оценките на работодателите от бранша (79.3%), плащането на по-ниски данъци от реално дължимите е сред основните мотиви за работа в сивия сектор. Непредвидимостта на разходите и ефектите от тях в здравната система е друг сериозен мотив, поради който работодателите са склонни да използват сиви практики.

Според 36% от работодателите, сивият сектор е по-рентабилен и предоставя възможности за генериране на свободни парични потоци, които могат да бъдат използвани за други цели (67.1%). Намаляването на разходите за труд е посочено от близо 51% от работодателите като друг значим мотив, тласкащ към незаконни дейности. Макар и не толкова разпространени, нерегламентираната заетост и спестяването на бумащина, свързана с осчетоводяването на дейностите, играят ролята на фактори за работа в сенчестия сектор.

Проблематично за бранша се оказва задържането на квалифицираните специалисти. В условия на растяща безработица в здравеопазването, проблемът за осигуряване на високо специализиран персонал продължава да стои с цялата си острота – пред 64% от работодателите. Дефицитът е както по отношение на минимално необходимия медицински персонал, така и по отношение на специфични специалисти, в това число специалисти по здравен мениджмънт.

Експерти от бранша споделят, че в днешни условия здравеопазването е изправено пред редица предизвикателства като недостатъчно финансиране на болниците, намаляване на броя на лекарите и сестрите, наличие на диспропорция във възрастовата структура на персонала на медицинските заведения, ниско заплащане на наетите лица, което в повечето случаи води до искане на "пари под масата" и подаръци от страна на пациентите.

Според работодателите от бранша, сивата икономика в здравеопазването е резултат от смяната на модела на системата. Близо 2/3 от работодателите от бранша са категорични, че основните фактори за "набиране на скорост" на "сивите икономически практики" са честите промени и нестабилността на законодателството, в това число и множеството несъвършенства на нормативните регулации. Според работодателите от бранша, в сегашната нормативна уредба съществуват множество празноти, които позволяват свободното лавиране между формални и неформални дейности. Съществуването на сив сектор в бранша се провокира в най-голяма степен от противоречията и недоглеждането в ключови за българското здравеопазване нормативни актове.

Плащането на "пари в пликче" се сочи от изследваните работодатели като една от основните сиви практики в бранша (76%). Имат се предвид скритите доплащания от пациентите и техните близки.

Друг силно разпространен вид сиви практики в бранша са финансовите нарушения. Това са практиките за нереално отчитане на показателите за финансовата и стопанска дейност. Голяма част от фирмите в бранша са склонни да обявяват по-ниски обороти, по-ниски печалби; да не издават финансови документи за част от сделките, да прибягват към кешови разплащащия с цел укриване на обороти. 

Попитани за това какво трябва да се направи, за да се ограничи обхватът на сивите практики в бранша, преобладаваща част от работодателите от бранша (87.5%) смятат, че осъществяването на по-строг и ефикасен контрол срещу нелоялната конкуренция би спомогнало за по-добрата работа на фирмите в бранша. Не по-маловажно за нормалното функциониране на фирмите е намаляването на административните прегради и бюрокрацията (79.2%). Предприемането на инициативи, свързани с изменения в областта на трудовото законодателство, в това число намаляване на корпоративния данък и вноските на дължимите социални осигуровки за наетите лица се сочат от работодателите като мерки, които биха способствали за намаляване на сивите практики в здравеопазването.