Хората, които изберат да останат в столицата и да напуснат работата си в държавната администрация заради преместването на структурата, в която работят, извън София, ще получат една работна заплата. Това заяви в ефира на Дарик радио министърът на финансите Симеон Дянков. Техният шанс да си намерят нова работа е много по-голям, отколкото на хората от по-малките градове, смята министърът.
„Шансът те да си намерят друга работа в София е много по-голям и шансът за хората в Пловдив, Благоевград, Варна съответно е много по-голям, отколкото сегашното състояние. Просто идеята е някак си да се фигурираме. Да, краткосрочно ще има някои тежести. Да, някои хора, които сега са на добра работа, може би ще решат да не са на тази работа. Да, някои институции ще загубят краткосрочно хора. Въпросът е тригодишен план, петгодишен план", каза Дянков.
Той беше категоричен, че ще има няколко вълни на преместване на структури, като първата ще бъде в рамките на настоящия мандат на правителството, а останалите - след това, тъй като ГЕРБ имат намерение да управляват дълго: "Защото ние планираме да сме на власт дълго време. Не си мислим просто в рамките на този мандат. След три години това добра политика ли ще е? След пет години? Опитът показва, че това е добра политика", категоричен е Дянков.
Все още не са правени разчети колко ще струва преместването на администрациите на отделните ведомства, но Дянков е убеден, че това е „смехотворен въпрос", защото цената ще е минимална, особено ако се погледне от перспективата на дългосрочните ползи. Целта на първия етап на реформата е във всеки голям град да има по една или две държавни структури.
Ето на какви условия трябва да отговаря един град, ако иска в него да се помещава администрацията на министерство или агенция: „Трябва да са големи градове, да са университетски, за да могат да дадат във времето административния потенциал и трябва да имат оптични връзки. За момента има около 15 града в България, които имат оптични връзки. Има около 10 града, които са университетски, така че на Шипка, във Враца, поне засега няма да има такива премествания. Но с времето е напълно възможно и всъщност по по-дългосрочната програма отговаря министър Дончев, и градове като Враца, във Видин между другото ходих миналата седмица, моя роден град Ловеч. Като втора трета вълна, това няма да е в рамките на този мандат, но ако сме успешни тази есен и следващата пролет, втора вълна също ще има".
Един от аргументите срещу това решение е цената във време на криза и че няма направени сметки. На критиките Дянков отговаря така: „Няма нужда въобще да е имало такива сметки. Това е всъщност смехотворен коментар. Защо? Каква е цената? Откъде по принцип може да дойде цената? Ако се купуват нови сгради. Тук изцяло се влиза в готови сгради, които общините или областта осигуряват. Това е важно да се каже. Идеята е не да се купуват тепърва сгради. Както в Пловдив и двете са общински. Общината ги осигурява, като отидат тези министерства ще плащат наеми, това ще е добре за общината. Но те така или иначе и сега плащат. Така че сградите са на нула цена", коментира Дянков, цитиран от Dariknews.bg.
Музеи може да се помещават в сградите на министерствата, чиято администрация ще бъде изместена от София във вътрешността на страната, обясни още министърът. Попитан дали ще се
продават сградите в София, той каза: „С времето могат да се продават. Аз съм по-голям фен на идеята част от тези сгради, те са много хубави сгради в центъра, във връзка с развитието на града,
да стават например културни обекти. Например, имаме нужда от някои музеи".
Симеон Дянков обясни, че Пловдив е избран за център на туристическата администрация не само защото градът е един от символите на културно-историческото ни наследство, но и защото е
сравнително близо до географския център на България, който е град Габрово. Финансовият министър е убеден, че бизнесът ще бъде улеснен от преместването на структурите в различни градове. Относно
критиките на опозицията, Дянков заяви, че по време на нейния мандат е имало цяло министерство, отговорно за административната реформа, но ресорният министър тогава си е „бъркал в носа".