Синдикатите ще преговарят с кабинета за изработване на антикризисна програма за период от 12 до 18 месеца с основна насока за подкрепа на бизнеса и доходите на хората. Това обяви във В. Търново Пламен Димитров, вицепрезидент на КНСБ.
Синдикатите настояват за увеличение на минималната работна заплата (МРЗ).

На въпрос как и с колко да стане това, Пламен Димитров отговори, че МРЗ трябва да се обвърже с прага на бедност, който сега е 211 лв. и с процент (между 50 и 60 на сто) от средната работна заплата, която по официалните данни на статистиката е 580 лв. 

От КНСБ искат да отпадне таванът за обезщетение за безработица, който сега е закован на 260 лв. Искането е обосновано от синдикалните разчети за нови 250 хил. безработни за годината. За семействата, в които и двамата са безработни и имат ипотечен кредит, държавата да поеме плащането на част от лихвите и да разсрочи главницата по заема, се посочва в предложенията на синдиката.

Като мярка в антикризисната програма на правителството от КНСБ предлагат държавата да си разплати дълговете към фирмите, които по признанието на финансовия министър Симеон Дянков са 789 млн. лв., но според изчисленията на КНСБ са поне 1 млрд. лв. Tака бизнесът ще започне да плаща заплати, защото според нашите данни в момента забавените заплати на бизнеса към работниците са около 400 млн. лв., посочи Пламен Димитров.

От КНСБ настояват до месец Банката за развитие да се захрани с около половин милиард лева, което ще даде по-евтин финансов ресурс за бизнеса, а държавата да влезе в ролята си на възложител на поръчки към фирмите, каза Димитров.

По изчисленията на синдиката реализацията на антикризисната програма ще струва на държавата между 1 и 1,3 млрд. лв. Пари за това има, защото по официалните данни на НСИ към края на годината фискалният резерв на държавата е 7,7 млрд. лв.

"Настояваме държавата да защити парите на осигурените в частните пенсионни фондове, които са 3 млрд. лв., както го направи с банковите депозити", заяви Димитров. Той посочи, че КНСБ не приема здравната реформа в този й вид, защото финансовите механизми не могат да бъдат водещи.

"Няма как без национална здравна карта да се прави реформа в здравната мрежа. Така предлаганата здравна реформа е пълна пародия", коментира Димитров. Той посочи, че ако правителството не се съобрази с предложенията на синдикатите, напълно е възможно след пролетта да има протести, граждански неподчинения и стачки, пише в. "Янтра Днес".

"Няма да ходим на пазарлъци с правителството, надяваме се на разум и аргументи", коментира вицепрезидентът на КНСБ.