Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и други организации на бизнеса настояват за замразяване на минималната работна заплата през следващата година. Става въпрос за разлика от 40 лева. По план минималното заплащане трябва да стане 650 лв. от началото на следващата година. Аргументите на работодателите са: криза, безработица, намаляване на производителността.
Пред БНР Ваня Григорова, икономист и представител на КТ „Подкрепа“, коментира, че искането за това е само на АИКБ и няма позиция на всички работодателски организации.
„Но по отношение на производителността на труда на 4 септември, преди няколко дни, бяха публикувани последните данни на НСИ, където се казва, че производителността на едно заето лице всъщност се увеличава. Така че в сравнение с първото тримесечие на тази година имаме ръст с около 2 лв. на отработен час по отношение на създаденото в българската икономика“, подчерта Григорова.
И уточни, че когато говорим за производителност на труда би трябвало да проследим колко е добавената стойност от работата на един човек, а не колко е създадено общо в икономиката: „Причината за разликата в двата показателя е, че реално имаме намаление на броя на заетите, поради което произведеното на човек става повече, отколкото е било в началото на годината“.
Според нея кризата и безработицата не са аргумент в посока замразяване на работната заплата, особено на минималната. „Да, има увеличение на безработицата, но всъщност проблем на бизнеса изобщо не е минималната работна заплата. И това ще го каже почти всеки работодател, с когото се говори лице в лице, а не през работодателските организации…Темата за минималната работна заплата е несъществена, защото тя всъщност е изключително ниска, не се доближава дори до производителността на труда в страната“, каза Ваня Григорова.
Според нея работодателите всъщност са притеснени, че, ако се вдигне минималната работна заплата, те трябва да увеличат и другите заплати.
Работодателите настояват работниците да поемат тежестта от кризата, отбеляза още Ваня Григорова.
