САЩ, дестинация номер едно по приходи от туризъм и номер три по брой на туристи, след Испания и Франция, се управлява на държавно ниво от офис от 30 служители (Office of Travel and Tourism Industries), подчинен на Администрацията за Външна Търговия (International Trade Administration), която от своя страна е подчинена на Департамента по търговия (US Department of Commerce).

На федерално ниво се обсъждат закони, но бюджет за популяризиране на страната като туристическа дестинация няма. Всеки щат и община сами определят бюджетите за реклама на дестинацията си, средства за които се генерират от хотелската такса, която е различна във всеки щат, стана ясно след завръщането на Втората официална бизнес делегация от 47 български хотелиери в САЩ, организирана от Национален хотелиерски мениджмънт клуб, съобщиха от организацията.

"Тепърва ще обобщаваме, анализираме и ще търсим приложение на професионалната информация, която получихме от американските ни колеги в Лас Вегас, Сан Франциско и Хонолулу, Хавай" коментира Илиян Иванов, председателят на Клуба. "Фактите, които ни направиха силно първо впечатление са:

• високият процент членство на бизнеса в хотелските асоциации – 70-80%, у нас – 5%
• държавата не субсидира участия в международни туристически борси, а отделните щати отделят средства от приходите от хотелска такса за щандове и реклама (например, щата Калифорния е решил да удвои  бюджета за реклама за 2007, от 25 на 50 млн. долара)
• работодателите не са задължени да подписват трудови договори със служителите си, въпреки това текучеството е ниско. Бързата и ефективна нормативна уредба, съдебна система и самият трудов пазар регулират отношенията работодател-служител
• в обектите на най-добрите работодатели липсват синдикати, обезмислено е съществуването на трета страна, която да регулира отношенията работодател-служител. Имахме срещи с мениджърските екипи на хотели, със средногодишно текучество на персонала под 1%."

Обслужването в хотелите и ресторантите може да се характеризира с две думи – непрекъсната комуникация. Гостите се чувстват забелязани и обгрижени и никой не чака в безизвестност за каквото и да било повече от една минута. "Това се случва не по самоинициатива на служителите, а защото всеки е обучен по стандартите на обекта", подължава Иванов. Работодателите в сферата на гостоприемството не разчитат само на образованието в учебните заведения (въпреки, че е с изключителна практическа насоченост). То се възприема като необходимият минимум. Всеки работодател сам непрекъснато обучава служителите си или наема външни професионални фирми за това.