Словакия планира газопровод с участието на България и Румъния. Очаква се през следващите две седмици националният газов оператор на Словакия „Юстрийм“ (Eustream) да сключи меморандум за разбирателство със сходни компании от Румъния и България. Целта на евентуалния газопровод, който ще бъде изграден, е намаляване на енергийната зависимост на балканския регион от Русия, съобщава румънският вестник „Гъндул“.

„Очакваме да подпишем меморандум за разбирателство както с Румъния, така и с България в течение, да кажем, от две седмици“, заяви президентът на „Юстрийм“ Томас Маречек на газова конференция във Виена.

Това, което предлага словашкия оператор са доставки на газ от европейски терминали чрез системата от газопроводи на Словакия в Украйна, а оттам в Румъния и България.

Според поддръжници на проекта това ще позволи страни като България и Сърбия да получават газ, дори ако Русия спре доставките към Украйна.

По думите на Маречек „Юстрийм“ е основният двигател на проекта, но води дискусии и с други страни, които биха могли теоретично да участват като акционери.

Вестникът припомня, че през последните 10 години Русия е спирала доставките на газ към Украйна три пъти. Това засегна специално балканския регион, в който много страни зависят почти изцяло от руския газ, получаван по един единствен маршрут, отбелязва медията.

По данни на словашката компанията проектът се изчислява на стойност между 750 млн. и 1,2 млрд. евро. Сумата ще зависи от финалното трасе, което бъде избрано за тръбопровода.

„Юстрийм“ анализира и възможностите за създаването на смесена компания с други чуждестранни фирми за осъществяване на проекта.

Според Маречек са планирани разговори с големи германски компании.

„Ще говорим със сигурност с OMV и вече го направихме с Газ дьо Франс“, каза той.

По план тръбата трябва да е с дължина 570 км и би имала капацитет до 20 млрд. куб. м. газ годишно и ще може да транспортира газ от Русия към Балканите, както и от Запада към този регион, допълва БТА. Също така газопроводът може да се свърже със сегашната система на „Юстрийм“, която има капацитет от над 80 млрд. куб. м. газ, към украинския газопровод „Союз“, използван в момента под възможностите и достигащ границите на Румъния.

Освен руски газ, новият газопровод би могъл да пренася газ от терминал в Австрия или от алтернативни източници, като Каспийско и Средиземно море.  

Междувременно председателят на Сдружението за газ на Сърбия Воислав Вулетич коментира пред белградския вестник „Политика“, че вместо от „Южен поток“ Сърбия може да получава газ от Румъния.

Вносът на суровина от румънската част на Черно море в Сърбия бе обсъден миналата седмица на икономическия форум в Давос от сръбския премиер Александър Вучич и румънския му колега Виктор Понта.

Според Вулетич обаче е важно да се знае за какви количества става въпрос и по кое време това може да се случи. Той обясни, че става дума за газопровод, който би бил с дължина от 70 до 80 км. Тръбите на газопровода биха могли от Румъния да излязат край Арад, Западна Румъния, а в Сърбия да влязат при Кикинда.

„Този газопровод би бил добре дошъл за нас като първа помощ в случай на спирането на газа през Украйна, т.е. Унгария, откъдето сега единствено получаваме газ. Това обаче дори и приблизително няма да бъдат количествата от синьо гориво, които трябваше да пристигат в нашата страна чрез „Южен поток“, нито пък Сърбия в този случай би могла да мисли за печалба от транзитна такса, но би имала допълнителни количества газ за себе си“, каза Вулетич.

Очакванията са от Румъния за Сърбия да пристига местен румънски газ, тъй като това е една от малкото страни, която задоволява своите нужди с над 60 процента собствена суровина.

Белградският вестник отбелязва като интересна новината, че румънският премиер Виктор Понта, с когото Вучич разговаря в Давос, още в средата на октомври, т.е. преди официалното потвърждение от Москва обяви, че „Южен поток“ няма да го има. Понта каза тогава, че производството на газ в Румъния от 2019 г. ще бъде достатъчно, за да покрива нуждите на Румъния и Молдова, която още отсега снабдява с газ, при условие, че се оправдаят прогнозите за резервите в Черно море. Очакванията са от 2020 г. Букурещ да стане износител на природен газ с резерви в Черно море от около 600 милиарда кубика. За експлоатацията на такива количества синьо гориво е необходимо да бъдат вложени 30 млрд. долара.