Собственикът на "Уолтопия" Ивайло Пенчев написа открито писмо до ръководството на "София Тех Парк", в което с много остър тон разказва историята на взаимоотношенията между неговата и държавната компания, след като той реши да построи своя сграда на територията на парка.

Идеята на парка, който се намира на 4-и километър в София, беше да събере на свой терен иновативните компании. Официално строителството му приключи в края на 2015 г., като мина през няколко перипетии, които включваха и проблеми с ръководството по време на кабинета "Орешарски". Министърът на икономиката във втория кабинет "Борисов" Божидар Лукарски на свой ред направи промени в ръководството, като назначи за изпълнителен директор Иван Симеонов, към когото е насочено и писмото на Пенчев.

За своя проект "Уолтопия" беше купила терен на друго място в столичния квартал "Младост", но след покана от парка решава да го осъществи там.

От писмото на Пенчев се разбира, че на практика единствената обитаема сграда е тази на "Уолтопия" и ползващите я компании.

От него се разбира още, че строителството, което по план трябваше да приключи в края на годината, е спъвано от неизпълнени ангажименти от страна на "София Тех Парк", а в същото време компанията от началото на годината плаща неустойки за всеки ден, в който не е представила на държавното дружество Акт 16 за цялата сграда. Такива има за отделните етажи.

В сградата на "Уолтопия" се изгражда и катерачна стена, която се очаква да може да се ползва от април.

Текстът на самото писмо:

Мили хора от София Тех парк и от министерството на икономиката,

Пиша ви това писмо, защото мисля че сте се объркали. Ама яката!

Ето как изглеждат нещата според мен:

Преди две години и нещо, когато подхванахте строителството на София Тех парка, ми предложихте да построим новата си сграда при вас. Когато го направихте, ние от Уолтопия вече бяхме провели оня световен архитектурен конкурс, в който участваха около 370 архитектурни екипа от около 70 държави, журито от 11 световно добри архитекти беше избрало победител, а той беше вече завършил идейния проект на сградата. Сградата вярно си я бива. Щото много талантливи хора работиха по нея.

НО.

Проектът беше правен за нашият терен в Младост, дето си го бяхме купили за целта. 22 декара. Да, малко се фукам за сега, ама щото има за какво. Тази част от писмото ми е така наречената завръзка. Искам да създам напрежение и очакване.

ТА.

Бая пари опука Уолтопия за този конкурс и за самия проект, а и теренът в Младост си беше супер – на спирка на метрото, голям, равен – абе кеф от сякъде. Още си го имаме тоя терен.

И точно тогава Вие, хора от тех парка ми предложихте да променя мястото на сградата и да я построя при вас. Казахте ми, че правите високо технологичен парк, който ще се напълни с иновативни фирми, една от друга по-иновативни и технологични и една екосистема ще се създаде – ум да ти зайде – то иноватори, то високи технолози, гурута, и прочее куул обитател щял да се засели в еко системата, да се чифтоса там и от чифтосването да произлязат високотехнологични гурута, иновативни високи технолози и така нататък пермутации или комбинации да бяха предизвикани от ентусиазираното чифтосване на въпросната куул паплач.

Освен това, казахте вие, едни лаборатории правим – страшни ! Туй прототипиране, туй сигурност, туй биотехнологии и какви ли още не пълни с най-съвременни машини за три де принтване, за биотехнология, и за всякаква друга велика иновативност и висока технология. Май и за роботика имаше.

Не помня.

А!

И не казвахте "туй" а "това" – туй – то е привнесено от мен, щото съм търновец.

Вие си казвате "това".

Аз първо не приех предложението, щото от една страна съм скръндза, ама дето викат американците frugal - такава скръндза, не tight ass, a от друга – щото не ми се занимава с държавна работа – винаги съм знаел, че ако си имаш работа с държавата, вярно трябва да си tight ass, щото държавния чиновник често търси пенетрейшън. Знаех си, ама ...ви се вързах.

Викам си – тия юнаци ще опукат сто милиона в тоя тех парк – най-големите будали да са – се нещо ще направят. Все някаква екосистема ще се получи бе да му ... майката – ще се заселят свестни хора като нас (да, ние сме свестни!)

И викам – айде – фърлям се. Барабар Петко с мъжете! Ще се потопя в иновативната високотехнологична екологичност, ще си пием кафетата със сходни на нас хора - дето са най-добри в нещо или поне се напъват да бъдат такива, и така от кафе на кафе, току се родила нова идея, нов продукт или поне едната наслада, че сме сред свои да остане.

Ето така си мислех тогава.

Бях на 43 или 44.

Фърлих се.

Купихме си право на строеж в парка и казахме, че ще завършим сградата най-късно до края на 2016. Вие бяхте особено настоятелни да я завършим на време, щото да не ви грозим парка с незавършен строеж, докато хилядите високи технолози щъкат из вътре, сноват отрудени и създават иновации. А пък нашата сграда – недовършена. И грози там.

Съгласихме се също така да платим за облагородяването на 5-6 декара от вашата земя, дето е лицето на парка откъм цариградско, за да стане по-красиво – понеже вие сте нямали пари да харчите за хубости.

И ги платихме.

50-60 хиляди бяха.

Наложи ни се да препроектираме сградата си, защото беше правена за друг парцел и това отне бая време и бая пари.

Направихме го.

Обещахте ни, че ще може да си купим паркоместа във вашия паркинг, та да не правим голям паркинг при нас.

Януари 2015 получихме разрешителното за строеж и почнахме. Беше зима и това позабави строителството, но не особенно.

По някое време се оказа, че всъщност не можем да си купим паркоместа във вашия паркинг, щото не знам си какво и се наложи да променим проекта си и да добавим още паркинг под и над земята. Това наложи да си купим право на строеж върху още декар и нещо, само че На ВАС ви отне 3 месеца да ни го продадете.

А ни бяхте обещали друго.

Карай. Няма проблем, ама това забави строителството ни с поне 3 месеца. Не помня дори една псувня да сте отнесли по тоя повод, щото още живеех с ентусиазма на високо-технологичната екосистема и се чувствах виновен, да не закъснеем със строежа, че да я увредим.

Екосистемата.

А! Щях да забравя – обещахте ни и независимо електрозахранване от два източника – демек – първа категория ток. Това ни го обещавахте докато ни навивахте да дойдем при вас. После някъде пътьом се отметнахте като едни нечестивци и казахте, че за нас нямало достатъчно ток от първата категория –ще си го пазите за лабораториите дето се твори биотехнологията, роботиката и киберсигурността и за някви други работи, дето им трябва тая първа категория повече.

Тогава се поядосах, защото се наложи да похарчим стотина хиляди за генератор и някакви промени по трафопоста дето беше вече поръчан. Ама пак нищо не казах на глас. Айде викам – държавни чиновници – толкова си могат, не че са злонамерени. Няма да им се ядосвам.

По някое време обаче вие си завършихте сградния фонд, направихте откриването както подобава с рязане на ленти и прочие помпозност и се очакваше да почнете да заселвате сградния фонд с високи технолози и да почне нещо да се създава в тоя парк за сто милиона. Само че прозорците на сградния фонд, снабден с първа категория ток упорито си стояха тъмни.

Заселиха се няколко стартъпа, дето бяха привлечени от непазарно ниските наеми дето им давахте щото са куул, ама те стартъпите често са си енд дауни – поокъсаха го някои от тях - нормално – те и те горките с държавна пара бяха финансирани предимно и кво да се чудим, че не прокопсват, поразбягаха се понеже и тези наеми им били високи и нямало къде да се хранят и каква стана тя, една година след като открихте техпарка за сто милиона имате педесетина човека в няколко стартъпа, май всичките финансирани с държавни и европейски пари, на ниски наеми. В лабораториите май нищо не се създава, но сигурно имат директори и харчат пари. Имате си и борд и не знам колко служители.

И не създавате нищо.

Нищо.

Ниш-то.

Но харчите много.

Вие, Мили хора се провалихте.

Ама Яката!

Излъгахте ме, като ме кандардисвахте да строя при вас. Нищо от това, което обещахте не се случи. Няма наематели в сградния ви фонд, още по-малко високо-технологични, няма други частни инвеститори от ранга на Уолтопия.

Всъщност от никакъв ранг. Едни големи поляни и няколко празни сгради.

И един борд и малко чиновници.

И само харчите пари.

Пари, които не толкова високотехнологични гурута изкарват с честен труд и плащат под формата на данъци, за да можете вие да се преструвате на важни, че и да си вярвате.

Казвам ви го чак сега, понеже ме ядосахте, когато някой си иван симеонов –дето бил шеф на безплодния ви борд и неговия юрисконсулт или както там се наричат заядливците с юридическо образование по държавните учреждения решиха да ни ... във въздуха. Нас от Уолтопия.

Та тези двамата – иван симеонов и илия големанов решили, че няма да ни отговарят на въпросите, ако не входираме МОЛБА в деловодството им.

МОЛБА!

Верно ли бе илиия?!?

Верно ли бе големанов!?!?

Верно ли бе ванка??!

МОЛБА!

Свирка да си бяхте поискали бе момчета! По-мъжко някак си. Ама това с молбата – много долно бе...

Освен това решили да ни глобят няколкостотин хиляди лева задето сме закъснели с акт 16 на част от сградата.

...........................

Само да ви кажа нещо:

Уолтопия е единствения частен инвеститор в Тех Прка.

До ден днешен никой не ви повярва.

Никой!

Само ние.

Само Уолтопия

В сградата ни в момента са САП – една от най-големите и най- добри софтуерни фирми на света.

Софтуер АГ – друга от най-големите и най-добри софтуерни фирми на света.

Немски.

Уолтопия – най-голямата и най-добрата фирма на света в нейния бранш.

Българска.

Заедно в час – най-активното и постигащо ен джи о в областта на образованието и още няколко по-малки свестни фирми. И сградата ни е пълна.

Общо 600 – 700 човека.

А при вас са има няма 50.

И никой не е най-добър в каквото и да било.

Уолтопия ви прави Живи, ванка.

Без нас щяхте да сте си един борд, 20 чиновника и педесетина наемателя – всички на държавна хранилка.

Вдяваш ли?

И не искаме да ни входирате молби, за да ви отговорим на въпросите.

Та затова ви казвам:

Объркали сте се Мили хора!

Ама Яката!

Но като го показах това писмо на колегите, те ме нахокаха, че бая от щуротиите ви съм забравил да спомена.

Ама айде – не ми се дописва.

Друг път.

Ивайло Пенчев