Тази година българите ще работят до 4 май, за да попълнят държавната хазна. Това е денят, в който гражданите ще спрат да работят за правителството и ще започнат да работят за себе си. Датата показва кога заплануваните приходи в държавния бюджет ще бъдат изпълнени, ако всичко изработено бъде моментално изземвано от държавата - ние я наричаме ден на свобода от правителството, а по света е известна като Tax Freedom Day.
В България този ден традиционно се пада през месец май, като по-ранното му настъпване през последните 3 години се дължи до голяма степен на появата на бюджетен дефицит. Казано по друг начин -държавата уж изземва по-малко, но всъщност пак харчи както преди - за сметка на натрупани резерви и нови дългове, обясняват от Института за пазарна икономика (ИПИ).
И продължават: Ако продължим със символичната сметка, то от 4 до 13 май са дните, когато данъкоплатците ще трябва допълнително да работят за държавата, за да покрият и планирания дефицит за 2011 г. Тези 10-ина дни рано или късно ще бъдат отработени в полза на държавата.
През 2011 г. българите ще изработят средно по 211 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания брутен вътрешен продукт (БВП). Следователно - през 2011 г. са необходими 124 дни, за да се изработят предвидените 26,2 млрд. лв. приходи в бюджета. За сравнение - това, което държавата планира да изземе от населението за да попълни бюджета, е повече от 60% от разходите на домакинствата за 2010, показват изчисленията на ИПИ.
Най-много дни през 2011 г. ще бъдат отделени, за да се попълнят приходите от ДДС - 31 дни. За приходите от акцизи ще са нужни 18 дни. За осигуровките ще трябват почти месец - 19 дни за социално осигуряване и 8 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще бъдат попълнени за 10 дни, а тези от корпоративни данъци - за 8 дни. Широко дискутираните през годината имуществени данъци ще костват 3 пълни дни.
Правителството ли е причината за по-ранния Ден на свобода?
Фокусът върху приходите в хазната носи донякъде лъжливо чувство за повече свобода. Покрай кризата сериозно пострадаха приходите от ДДС и акцизи, както и от корпоративни данъци, което допълнително
измести датата по-рано. Единствено приходите от подоходен данък се задържаха сравнително стабилни.
Ако се абстрахираме от приходите и се вгледаме в данъчните ставки, картината е друга - запазване на основни данъци като ДДС, корпоративен и подоходен данъци, но покачване на социални осигуровки и минимални осигурителни прагове, покачване на акцизи и имуществени данъци, както и сериозно квази данъчно бреме (такси).
Всичко това идва да покаже, че добросъвестните данъкоплатци губят от свободата
си - често за сметка на другите, които не плащат, завършват от ИПИ.