България е сред последните държави в Европейския съюз по листа на чакащите за прием в болница или при лекар специалист. Това става ясно от съвместно проучване на Изследователския център "Тренд" и Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).
Сред основните изводи е, че здравеопазването у нас е достъпно, но скъпо за хората. Във Великобритания например се чака от месеци до 1 година за прием в болница, докато у нас това става за часове до ден-два, поясни здравният икономист Аркади Шарков от ЕКИП.
Над 55% от анкетираните 1005 души посочват, че могат да посетят личния си лекар още същия ден, а 25% - на следващия. Подобна е ситуацията и за достъпа при специалист. Само 4% твърдят, че чакат повече от месец, коментира Димитър Ганев от "Тренд". По-малко от 3% от анкетираните са изразили недоволството си през 2019 г. от разстоянието и транспорта до лечебно заведение, става ясно от анализа "Достъп до здравни грижи в България".
От 2014 до 2019 г. от 20-о място България е слязла на 22-о по отношение на неудовлетвореността от здравни грижи, което е положителна тенденция, поясни Шарков. Докато средният процент по този показател за ЕС е 25,5, то за България е 15,9, което означава, че българите са по-малко неудовлетворени от останалите европейци.
Въпреки това, у нас остават старите проблеми. Основният е доплащането, което през 2019 г. у нас е 40%, а в ЕС - средно 15,5%. От анкетираните 20% недоволстват от доплащането за лекарства, 53% посочват като сериозен проблем цените на прегледите. Заради недостатъчно или липса на пари 27% не са отишли на лекар специалист, а 19% са спрели да вземат лекарствата си. Анализът показва, че у нас доплащането за лекарства е близо 78% от общото доплащане за здравни услуги.
По думите на Шарков поскъпването на услугите в здравеопазването изостава около 5 пъти в сравнение с останалите сектори в икономиката. Според него повишаването на цените на клиничните пътеки в съответствие с инфлацията би помогнало на болниците да повишат заплатите на персонала. Според Шарков въвеждането на стимули за работодатели и работещи за провеждане на скрининг би облекчило здравната система.