Вече са ясни резултатите от проведените тази година задължителни държавни зрелостни изпити. Те могат да бъдат проверени на сайта на Министерството на образованието и науката. На 18 юни се проведе кръгла маса, на която представители на образователното ведомството общественици и социолози споделиха първите си впечатления от тях.

"Резултатите тепърва ще бъдат обект на анализи, но това, което прави впечатление и сега, е фактът, че на изпитите по учебните дисциплини, които се определят като изграждащи личността и формиращи уважение към околните, зрелостниците са постигнали слаби оценки. Това е знак за други, по-дълбоки процеси в обществото". Това каза министърът на образованието и науката Даниел Вълчев, който представи обобщените резултатите от изпитите.

Явилите се на задължителната неизбираема матура по български език и литература (БЕЛ) имат средна оценка около "Добър 4.41", което по точковата система, която се ползва за оценяване на резултатите, отговаря на 57 точки от 100. Едва за 20% от опиталите се да пишат тема на изпита по български език и литература може да се каже, че са се справили добре. Останалите 40%са се справили лошо, коментира Вълчев.

На държавния зрелостен изпит по география средният брой точки, който е бил постигнат е 46.45. Това превърнато в оценка по шестобалната система се равнява на около "Среден 3.81". Що се отнася до изпита по математика средният брой точки, който е бил постигнат е 64.85. По шестобалната система това означава оценка около "Добър 4.83". На изпита по история са били постигнати средно по 42.14 точки. В оценка по шестобалната система това се равнява на "Среден 3.56".

Разликата от оценките в дипломите на випуск 2007 г. при българския език е -0.2 („Добър 4.60” - 2007 г.), при географията е -0.9 („Добър 4.70” – 2007 г.), при математиката +0.53 („Добър 4.30” през 2007 г.) и при историята разликата е -1.1 ( „Добър 4.69” през 2007 г.).

Общият брой на оценките „Слаб 2” на държавните зрелостни изпити е 8920, които се разделят между 7873 явили се. Това означава, че общо 1047 зрелостници са получили по 2 слаби оценки. Общият брой на хората, които не са изкарали нито една точка на изпита, е 38.

Общият брой на отличните оценки, постигнати по време на държавните зрелостни изпити, е 28 550, които се разделят между 19 959 души. Това означава, че общо 8591 души имат по две отлични оценки. В същото време общият брой на работите, които са били оценени с по 100 точки е 4124, които се разпределят между 3995 зрелостници. Това означава, че 129 зрелостници са изкарали по два максимални сбора.

Най-много зрелостници са получили пълен сбор точки (100) на изпита по математика – (928 от 13 004 явили се). Най-голям брой от хората, явили се на изпита по история и цивилизация, са получили под 23 точки, което означава оценка „слаб 2” – 1881 от 8526 явили се.

Зрелостниците са се справили по-добре с въпросите тип „затворен отговор”, отколкото с тези тип „отворен отговор” – разликата между успеваемостта при двата типа въпроса е около 40%. Тя достига близо 100% при физиката и историята. Единственото изключение е бил изпитът по немски изпит, на който явилите са постигнали по-добри резултати на въпросите с отворени отговори.

За явяване на тазгодишните държавни зрелостни изпити са подали документи над 76 хил. ученици. От тях до изпита са били допуснати 72 951 ученици. 2491 от подалите документи не са били допуснати до изпит, тъй като са имали слаба оценка в дипломата си, а други 1028 не са се явили на задължителната неизбираема матура по български език и литература (БЕЛ).

Най-предпочитан втори задължителен предмет на държавните зрелостни изпити (ДЗИ) е бил география и икономика – на изпит по него са се явили над 24 хил. ученици. След него идва изпитът по математика, на който са се явили над 13 хил. ученици.

Общият брой на проверените изпитни работи е 145 823. Общият брой на оценителите е 1382 – от тях 1163 са учители, а 219 преподаватели от висши училища.

Българското образование не формира хора, които могат да мислят, да формулират и излагат тези. То по-скоро „налива” знания в „празни кофи”, ако мога да оприлича на това децата. Но това е грешка – те не са празни кофи. Децата трябва да се формират като личности и индивиди със собствено мнение в училище. Това каза по време на днешното представяне социологът Евгени Дайнов. Той добави, че според едно изследване на Програмата на ООН за развитие (UNDP) с най-близки до фашистки и близки до расизма разбирания са учителите и читалищните работници.

Матурите играят важна роля при оценяването на образованието, което получават децата в гимназията.Това каза от своя страна социологът Кънчо Стойчев. Той предложи добавянето на още поне един задължителен зрелостен изпит.

Образованието в България работи за елита. То не работи, за да ти даде средни знания, а работи за изграждането на един елит, който впоследствие да се бори с останалия свят, каза Мира Янова, директор на MBMD.

По думите й крайно време е системата да започне да мисли за изграждането на знания и понятия на средното ниво. Янова даде пример с Америка, където в масовите училища се работи със "средната класа" ученици, а на останалите се обръща специално внимание извън час.

Тя призова да се спре употребата на термина "децата" по адрес на зрелостниците. Като основна причина за това Янова посочи фактa, че обществото ни е консервативно със силно изразена патриархална нагласа спрямо учениците, което "къса" връзката между старото и по-новото поколение

Чак сега, след провеждането на матурите, разговорът между образователното министерство и учителите за пари може да започне. Това е така, тъй като вече може да се даде ясна и точна оценка дали учителите си вършат работата, каза от своя страна социологът Андрей Райчев.

По думите му провеждането на матурите е намалило с поне 50% дела на "сивата" икономика в сектора. Райчев добави също, че държавните зрелостни изпити са спестили на хората плащането на около 200 млн. лв. годишно.

Матурите се превърнаха в рейтинг на училищата. Това каза от своя страна експертът по медии и журналистика Георги Лозанов. По думите му това ще помогне за "отварянето" на училищата, които в момента не се интересуват от това какво става с децата след като те излязат от училище.

Образованието в България не е нито добро, нито лошо - качеството му е средно. Основният проблем се крие в средното образование и именно в неговото ниско качество. С годините картината не се подобри, а напротив – в момента за него се говори като за своего рода тренажор преди висшето образование. В момента то няма стойност и само и единствено с него не може да извършиш нищо, отбеляза още Лозанов.