Новият данък върху доходите от лихви остава само за срочните депозити и влогове. Начислените по тях лихви след 1 януари 2013 г. ще се облагат с 10%.

Разплащателните сметки и безсрочните спестовни сметки, включително детските влогове, ще бъдат изключени от прилагането на налога, информира в. "Сега".

Това се предвижда според окончателните редакции на работната група в парламента по промените в данъчните закони. Днес те се внасят за второ четене в ресорната бюджетна комисия. Комисията ще обсъди и алтернативни предложения на опозицията за отмяна на налога или въвеждането на необлагаем минимум. Шансовете за успех обаче не са големи.

Според първоначалния вариант на законопроекта с данък следваше да се обложат всички влогове и депозити независимо от срочността им. Изключение бе предвидено само за разплащателните сметки. Тези прокарани без съгласуване текстове обаче се оказаха неадекватни спрямо практиката на банките и вече съществуващата нормативна уредба.

Банките например предупредиха, че работят по наредба на Българската народна банка (БНБ), в която категорията "влогове" не съществува, а сметките са разграничени на разплащателни, депозитни и спестовни (б.р. - и други). Някои банкови продукти пък се оказаха хибриди между разплащателни сметки и влогове. Така след консултация с банките от финансовото министерство започнаха да говорят за облагане единствено на срочните депозити и влогове.

Отговор на въпроса защо срочността се оказа ключова за окончателните редакции на текста и няма ли неравнопоставеност при различните получатели на доходи от лихви няма, пише изданието. Според неофициални коментари една от възможните причини е сложното администриране на данъка, ако той бъде въведен и по безсрочните сметки, при които начисляването на лихвите обикновено се прави на ежедневна основа.

Не е ясно и колко точно очаква да получи държавата от новия данък след изключването на безсрочните сметки.

Припомняме, че въвеждането на данъка върху лихвите по депозитите беше обявен от Министерски съвет и Министерството на финансите без предварително обсъждане, като дори БНБ не беше информирана за това. Голяма част от независимите икономисти се обявиха против въвеждането на този налог, който според тях би стоварил допълнителна тежест върху потребителите.