Снимка: Правителствена информационна служба

Предложението за привличане на европейски експерти в българската администрация не е политическо, а прагматично и е направено на базата на внимателен анализ. Това заяви премиерът Сергей Станишев пред българските журналисти в Брюксел преди началото на срещата на лидерите на страните от ЕС. Искаме да използваме най-добрите практики от различните европейски страни, за да ускорим реформите в България и да постигнем най-високите стандарти, за да можем да получим всички облаги от членството си в ЕС, допълни той, цитиран от правителствената информационна служба.

Според министър-председателя интерпретациите, че предложението има за цел да замести Механизма за сътрудничество и проверка в областта на правосъдието и вътрешните работи, са направени от хора в България, които се страхуват от неговата реализация. Проектът е европейски и открит и не смятам, че това означава, че не можем да се справим, подчерта премиерът. В докладите на ЕК се подчертава, че нямаме достатъчен капацитет в администрацията и същевременно се казва, че Комисията винаги е готова да помогне България с експертиза, припомни той.

Премиерът информира, че следващата седмица ще се проведат разговорите между неговия кабинет и представителите на европейската комисия по предложението за задълбочаване на експертното взаимодействие. На политическо ниво получих силна подкрепа от председателя на ЕК Жозе Барозу, който оцени тази инициатива като проява на лидерство и откритост от наша страна, посочи още Сергей Станишев.

Министър-председателят е поискал от форума на ПЕС, който предшества Европейския съвет, подкрепа за искането за допълнителни компенсации за България за предсрочното затваряне на III и IV блокове на АЕЦ "Козлодуй", предприето съобразно договора за присъединяване на страната ни към ЕС.

През 2005 г., когато поставих този въпрос на провелия се тогава Европейски съвет, все още не бяхме член на ЕС и нямахме право на глас, но в декларация тогава подчертахме, че в бюджетната перспектива за периода до 2013 г. не са отчетени по адекватен и справедлив начин нуждите на страната ни. Тогава британското председателство на ЕС предложи въпросът да бъде разгледан през 2009 г., когато се актуализира бюджетът за следващия период, припомни министър-председателят. Сега ние предприемаме активни стъпки в тази посока. Поставихме искането си пред председателя на ЕК, пред еврокомисаря по енергетика, пред Комисията по транспорт и енергетика и пред Генерална дирекция „Транспорт и енергетика”, а в рамките на Европейския съвет ще бъде поставен и на най-високо равнище, допълни още той.

Позитивно е, че всички признават нашите аргументи за основателни, логични и юридически обосновани, коментира премиерът Станишев. Предстои да съберем достатъчна политическа подкрепа, което ние правим по един много настойчив начин, защото е в интерес на България и на българите. Това ще бъдат допълнителни ресурси за страната и за модернизацията на нашата енергетика. Сумата за компенсациите е въпрос на преговори и е в рамките на няколкостотин милиона евро, уточни министър-председателят.

България ще получи около 120 млн. евро за реализиране на енергийни проекти. От тях 40 млн. евро са предвидени за връзката между Дуимитровград и гръцкия град Комотини, около 10 млн. евро за връзката между България и Румъния, част от 200 млн. евро за проекта „Набуко”, както и 80 млн. евро за реверсивни връзки в рамките на ЕС. Според премиера, сумата не е недостатъчна, но е важна първа стъпка. Надявам се Планът „Барозу” да бъде приет по време на Европейския съвет. Всеки трябва да направи компромиси, за да има финансиране по конкретни проекти, подчерта той.

По основната тема на започналия в Брюксел Европейски съвет – световната финансова и икономическа криза, премиерът отново подчерта, че България стои много по-стабилно в сравнение с много други държави. Това се дължи на провежданата от правителството разумна фискална политика, която, по думите му, сега помага за реализацията на агресивния антикризисен план на кабинета, в който има много конкретни мерки в подкрепа на бизнеса и за социална защита на гражданите. Основен инструмент в това усилие е използването на Европейския социален фонд по-гъвкаво и динамично, добави премиерът и даде пример с Програмата за развитие на човешките ресурси, по която само в Берковица се обучават няколкостотин жени. С това се гарантира по-добро качество на труда, по-добра квалификация и запазване на работните места.