Днес президентът Георги Първанов излезе със становище по Закона за държавния бюджет на Република България, приет от 39-то Народно събрание на 18 декември 2003 година. В него се казва:

"Законът за държавния бюджет осигурява инструментите за изпълнение на икономическата и социална политика през годината. Както съдържанието на тази политика, така и формите, в които тя се провежда, са отговорност на правителството и парламентарното мнозинство. Същевременно българското общество определя допустимите рамки на тази политика и поради това има правото на навременна, точна и изчерпателна информация, особено когато се управляват огромни обеми публични средства, осигурени от българските данъкоплатци. Президентът подписа указ за обнародване на приетия Закон за държавния бюджет за 2004 г., защото евентуалното налагане на вето би имало значителни политически последствия, надминаващи по значение вето върху всеки друг закон. Същевременно направените анализи и проведените консултации с най-широк кръг институции, неправителствени организации и експерти очертаха няколко важни проблема, на които приетият бюджет не дава задоволителни отговори.

1. По бюджетните процедури и законосъобразността на приетия бюджет

Въпреки че бюджетната процедура започна в средата на февруари, тя трудно се вмести в определения от закона срок. Както важни данъчни текстове, така и съдържателни промени в самия държавен бюджет се правеха до последния момент в Народното събрание. До голяма степен това се дължеше на липсата на добра координация и съгласуваност между коалиционните партньори. В резултат на това се увеличиха импровизираните текстове, законодателната нестабилност и небалансираните от правна и от икономическа гледна точка решения. На второ място, съществува съмнение в законосъобразността на важни текстове от закона. Определените в чл.1 ал. 4 елементи на финансирането на дефицита на републиканския бюджет са в пряко противоречие с чл.3, ал. 2 и 3 на Закона за устройството на държавния бюджет, които експлицитно определят източниците на финансиране на дефицита и възможностите за употреба на евентуално преизпълнени приходи. Подобно становище е изразила и Сметната плата още преди да започнат процедурите по приемането на бюджета в парламента, като с него са запознати всички народни представители. В това свое становище палатата определя предвидените за придобиване на акции и за възмездно финансиране 707,648 млн. лева като "разходи за държавния бюджет по същество". Този проблем не се решава с разширяването на източниците на финансиране на дефицита, предложено в чл.1, ал. 5 на Закона за държавния бюджет за 2004 г., който текст също е в противоречие с предвиденото в устройствения закон. Много вероятно е Конституционният съд да бъде сезиран за становище по този проблем, като евентуална отмяна на текстове не само би повторило неприятната практика от 2003 г. да се отменят части от закона за държавния бюджет със съдебно решение, но и ще блокира използването на публични средства, надхвърлящи 700 млн. лева. Това е голяма сума за мащабите на българската икономика и нейната липса неизбежно ще се отрази върху очакваните стойности на макроикономически показатели като ръст на БВП, заетост, платежен баланс и т.н.