На хартия страните от Източна Европа са добри ученици на Протокола от Киото, отчитащи намаление на парниковите си емисии. Този резултат обаче, дължащ се на срива на комунистическата промишленост, не бива да замаскира недостатъчните усилия, посочват екологични неправителствени организации, цитирани от АФП и БТА.

Докато бъдещето на Протокола от Киото тегне като Дамоклев меч над климатичната конференция на ООН, Източна Европа отчита завидно намаление на парниковите емисии: с 52% в Румъния спрямо 1989 година, с 50% в България и с 27.5% в Чехия.

Протоколът изисква от европейските страни намаление на тези емисии с 8% между 2008 и 2012 година спрямо 1990 година.

"България беше истински шампион при спазването на ангажиментите си", посочи пред АФП Георги Стефанов, експерт по въпросите на климата към Световния фонд за дивата природа (СФДП  - WWF).

Този успех обаче не се обяснява нито с политика на залесяване - България изсича повече
дървета, отколкото засажда -  нито с особена енергийна ефективност на сградите, нито с  усилията на промишлеността да въвежда "по-зелени" технологии,  изтъква експертът.