Студенти от СУ "Св. Климент Охридски”, Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов", Националната художествена академия, и Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров” излязоха на протестно шествие в защита на правото си на образование и срещу намаляването на бюджета за просвета.

Шествието започна в 10:00 часа от НДК и завърши пред Министерския съвет, където студентите внесоха декларация с исканията си.

В декларацията, адресирана до министър-председателя Бойко Борисов, се настоява за неговата намеса, за да "предотвратите фалита и явната гибел на едни от най-старите висши учебни заведения в България".

Считаме, че осъществяваната политика на правителството не отговаря на заложения в предизборната Ви платформа, и многократно потвърждаван от Вас и ресорния министър, приоритет на образованието, се казва в текста.

Националната политика спрямо образованието, науката и културата е в остър разрез с европейската стратегия за висше образование и кадрова политика, тъй като води до затваряне на университети в принудителна дървена ваканция, намалявaне на количеството и качеството на образованието, ограничаване на научната дейност, невъзможност за участие в международни проекти, които отразяват лицето на младежта пред лицето на Европа и света, демотивация на преподаватели, студенти и служители в сферата на висшето образование, подтискане на работния, художествено-творчески и научен процес и прекратяването на учебни практики. Реформите, които се спускат инперативно от позицията на властимащите, не са достатъчно съобразени с мнението на студентите, а са в техен ущърб. Също така не зачитат университетската автономия и безпрецедентно нарушават демократичния принцип на равнопоставеност между държавните висши училища, смятат студентите.

Шествието беше водено от траурен ковчег. С викове, с които имитираха сигнала за национална тревога, студентите се придвижиха по бул. „Цар Освободител" към парламента, предвождани от полицейски патрул, който осигурява сигурността на протестното шествието, предаде Агенция "Фокус".

Студентите скандираха "Искаме да учим", „Убийци на култура", „Върнете ни бюджета". Те носят транспаранти „Спасете българското образование", "Не разбивайте мечтите на децата си", "Позволете ни да учим", "Само парното не ни грее", "Не ни отнемайте правото на образование",  „Погребвате СУ, погребвате ни", "Не ни пращайте на кино" и други.

Студентите настояват да бъде отпуснат бюджет за висше образование в размер на 0,8% от БВП вместо предвидените в бюджета 0,48%. Те смятат, че в срок от 3 години за висше образование трябва да започне да се отделя 1,13% от БВП, което е средното ниво за страните от Европейския съюз.

Студентите настояват за спешна финансова помощ за университетите, които са застрашени от преустановяване на учебната дейност през зимните месеци заради дървена ваканция.

Освен това те искат да се сформира кръгла маса с участието на всички заинтересовани страни, на която да се обсъди и предложи цялостна стратегия за развитието на българското висше образование през следващите 15 години.

На основата на тези предложения, при пълна прозрачност младите хора настояват да бъде приет новият Закон за висшето образование. Това според тях трябва да стане не по-късно от 1 юли 2011 година.

Тодор Димитров от Студентския съвет на НАТФИЗ каза, че четирите ВУЗ-а са притиснати до стената и са принудени да затворят врати. Нарушено е качеството на образованието. Не е въпросът да закърпим настоящата година и да се отпускат пари в последния момент, за да ни се затварят устата. Въпросът е да се преразгледа тригодишната бюджетна рамка и да се работи затова догодина да не се стигне до същата патова ситуация, заяви Димитров. Според него творческите университети са най-ощетени от намаляването на средствата за висше образование, тъй като се стопира творческата дейност на техните студенти.

Към студентския протест се присъединиха и редица преподаватели. Според историка доц. Искра Баева големият проблем е, че няма как да съществуват университетите, ако се запази намаленият бюджет от 2010 г. Компромисното решение според нея е бюджетът за 2011 г. на ВУЗ-овете да е сходен с този от 2010 г., преди актуализацията. Само по този начин би могло да се създадат нормални условия за обучение. Доц. Баева коментира и че заради решението на Конституционния съд, отнасящо се за Закона за развитие на академичния състав, в момента не се правят конкурси. В университета има само временни конкурси за асистенти. Така създалата се ситуация пречи за развитието на научния потенциал, обясни още историчката.

Според нейния колега историкът доц. Петър Делев от Софийския университет образованието е по-призвано за в бъдеще време да измъкне нацията от блатото, в което се намира. Той попита защо на полицията, която не си върши работата, й се увеличават средствата, а тези за образование се намаляват. Доц. Делев е песимист, че все пак исканията за увеличение на средствата за университетите, ще бъдат напълно удовлетворени. Едва ли Софийският университет има много добър финансов мениджмънт, но в условие на недоимък, какъвто и да е мениджмънтът, няма да се пребори. Университетът е недофинансиран, откакто аз съм там, а аз съм там повече от 30 г., отбеляза доц. Делев. Не можем да се справим с министъра на образованието, можем да си изкажем мнението за него, както и за министъра на финансите, който според мен е по-виновен, заключи още историкът.

Дянков: Между двете четения на Бюджет 2011 може да се обсъди увеличаване на парите за образование

Някои студенти, в някои университети, които не са стопанисвани добре, имат право да протестират и трябва да протестират. Това каза вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков след дискусия със студентите от Университета за национално и световно стопанство (УНСС), посветена на ролята на младите в управлението.

Според него студентите трябва да попитат ръководствата на тези университети къде са парите. Защото, виждате УНСС - те имат парно, инвестирали са добре. В другите университети през това време къде са отишли парите. След Нова година е имало много пари, къде са отишли те?, попита министърът.

Той обясни, че между първо и второ четене на бюджета за 2011 г. ще има възможност да се дискутира евентуално увеличение на бюджета за образованието.

В среща-разговор със студентите от УНСС финансовият министър очерта основните моменти от законопроекта за висшето образование, който се подготвя в Министерството на образованието, малдежта и науката (МОНМ).

Повече участие на студентите в управлението на висшите училища и разделение на академичните от финансово-стопанските дейности са част от предвижданите идеи, които ще залегнат в предложенията за промени в закона за висшето образование, обясни вицепремиерът. Студентското представителство в управлението на университетите да бъде увеличено от 15 на 30 на сто (като 25% ще са студенти, а 5% докторанти), предвижда проектът, подготвян от МОМН.

Концепцията на реформата във висшето образование ще включва още повишаване на мобилността на студентите, създаване на кариерни центрове за ранна професионална ориентация и система за определяне на качеството на обучение във висшите училища.

До седмица ще бъде представен проект на рейтингова система за оценка на факултети и направления във висшите училища в България, каза министър Симеон Дянков. Според него тази система е много важен фактор за определяне на качеството на висшето образование и то трябва да бъде обвързано с финансирането от страна на държавата.

Вицепремиерът беше категоричен още, че субсидията от държавата трябва да следва студента и за да се случи това, е необходима добра система за оценка на качеството. В България има прекалено много университети и ако има добра методология за оценка, ще можем да кажем, че ще даваме пари само за качествено образование, а не според броя на студентите, подчерта Симеон Дянков. Според него, добра рейтингова система за оценка би имала дисциплиниращ и мобилизиращ ефект за ръководствата на университетите.

Науката в България трябва да се прави в много по-голяма степен около университетите и това е една от големите реформи, която е необходима в България. Така и студентите ще имат възможност отрано да се занимават с наука, каза още вицепремиерът пред младите хора.

Използвана е информация на Министерството на финансите, БТА, БГНЕС и Агенция "Фокус"

-----------------

Студентският съвет на СУ не подкрепи протеста

Студентският съвет на Софийския университет се разграничава от днешните студентски протести. Това заяви за Агенция „Фокус" Христо Севов - главен секретар на Студентския съвет в СУ. Студентският съвет поощрява правото на студентите да изразяват позиция по проблемите и да се включват в различни организирани форми на протест, но не застава зад предварително обявените искания на групата студенти, организатори на протеста, който ще се проведе днес.

Единственият легитимен представител на студентите от Софийски университет взе решение да не подкрепи инициативата на група студенти и да не застане зад организирания от тях протест. Това е следствие както на неясно поставените от организаторите причини за протест, така и на постоянно променящите се искания към правителството. Мотивите за протеста са неясни и изискват законът да дискриминира различните университети. Част от исканията на инициативната група студенти вече са изпълнени от Министерство на образованието, младежта и науката и ректорското ръководство, каза Севов.

По думите му организаторите на днешния протест са сменяли исканията си няколкократно, което заблуждава хората. Тази седмица студенти от Студентския съвет са провели анкета сред колегите си. Според резултатите студентското мнение е разединено - голяма част искат да протестират, но една част от тях искат да протестират заедно с ръководството на университета срещу правителството, а другата по-голяма част искат да протестират както срещу управляващите, така и срещу университетското ръководство. Севов обясни, че при това разединено мнение на студентите, Студентският съвет не може да подкрепи нито една от двете страни.

За нас като легитимни представители на всички студенти това е извод, че проблемите са на три нива - Министерство на финансите, Министерство на образованието и Софийски университет. За решаването на проблемите трябва да се постигне диалог с тези институции. С протести можем да отстояваме само гражданската си позиция и правата си, но докато не се седне на масата за преговори, няма нищо реално да се случи, подчерта Севов.