Германия е нарушила общностното право, като е предоставила единствено на своите предприятия възможността да сключват с полски предприятия договори за строителство на нейна територия. Подобно ограничение е дискриминационно и необоснован, сочи решение на Съда на Европейския съюз.

В съответствие с Акта за присъединяване от 2003 г., за да предотврати тежки затруднения на пазара на труда, Германия може, след като уведоми ЕК, да намали движението на работници, командировани от установени в Полша предприятия, в контекста на предоставянето на услуги. Това ограничение може да бъде запазено, докато Германия прилага към свободното движение на полските работници национални мерки или мерки, които произтичат от двустранни споразумения.

При все това прилагането на подобно ограничение не следва да създава условия за временното движение на работници в контекста на транснационално предлагане на услуги между Германия и Полша, които са по-ограничителни от съществуващите към датата на подписването на Договора за присъединяване (клауза „standstill").

Съгласно германско-полската спогодба от 1990 г., на полски работници, които са командировани за извършването на временна дейност въз основа на договор за изработка между полски работодател и предприятие „от другата страна" (работници по договори за изработка), се издава разрешение за работа, независимо от състоянието и развитието на пазара на труда.

Указание, прието от германската Федерална служба по труда относно наемането на чуждестранни работници от новите държави членки на Европейския съюз, забранява сключването на договори за изработка, които позволяват наемането на чуждестранна работна ръка в административен район, в който средният процент на безработица през последните шест месеца е най-малко с 30% по-висок от процента на безработица в Германия като цяло. Списъкът на административните райони, за които се прилага тази забрана, се актуализира на всяко тримесечие.

Комисията счита, че Германия не изпълнява задълженията си във връзка със свободното предоставяне на услуги, като създава пречки за предприятията от други държави членки, различни от Германия, които желаят да извършват строителни работи в Германия, да сключват договори с полски изпълнител, освен ако предприятията от тези други държави членки не създадат дъщерно дружество в Германия. В своя иск за установяване на неизпълнение на задължения Комисията, подкрепяна от Полша, изтъква също, че Германия е нарушила клаузата „standstill", записана в Договора за присъединяване от 2003 г., като е разширила приложното поле на регионалните ограничения на достъпа до пазара на труда.

По ограничението за сключване на договори за изработка

Най-напред Съдът напомня, че свободното предоставяне на услуги предполага по-специално премахването по отношение на доставчиците на услуги на всяка дискриминация, основана на тяхното гражданство или на обстоятелството, че са установени в различна държава членка от тази, в която трябва да се предоставят услугите. Вследствие на това условието, според което предприятието трябва да създаде постоянен обект или дъщерно дружество в държавата членка по предоставянето на услуги, влиза в пряко противоречие със свободното предоставяне на услуги, доколкото прави невъзможно предоставянето в тази държава членка на услуги от предприятия, установени в други държави членки.

По-нататък Съдът констатира, че като тълкува израза „предприятие от другата страна", посочен в германско-полската спогодба, като визиращ единствено германските предприятия, Германия създава пряка дискриминация в противоречие с Договора за ЕО спрямо доставчиците на услуги, които са установени в различни от Германия държави членки и желаят да сключат договор за изработка с полско предприятие и по този начин при предоставянето на услуги в Германия да ползват гарантираната с тази спогодба квота за полски работници.

Съдът отбелязва, че след присъединяването на Полша към Съюза германско-полската спогодба засяга две държави членки, поради което разпоредбите на посочената спогодба могат да се приложат в отношенията между тези държави членки само при спазване на общностното право, по-конкретно на правилата от Договора в областта на свободното предоставяне на услуги.

Съдът подчертава, че дискриминационните правила могат да се обосноват със съображения за обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве. Прибягването до подобна обосновка обаче предполага наличието на действителна и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен обществен интерес.

Като се позовава в частност на необходимостта да се осигури ефикасен контрол за надлежното спазване на германско-полската спогодба, Германия не изтъква нито едно убедително съображение, с което може да се обосноват ограничения на основна свобода.

По клаузата „standstill"

Според Съда обстоятелството, че след датата на подписване на Договора за присъединяване са добавени нови административни райони3 в списъка на тези, за които не са разрешени договори за изработка по германско-полската спогодба, не е равнозначно на неспазване на клаузата „standstill".

Всъщност не се създават по-ограничителни условия, когато намаляването на броя на полските работници, които могат да бъдат командировани в рамките на предоставянето на услуги в Германия, е само последица от прилагането след тази дата на клауза, чийто текст е останал непроменен, към фактическо положение на пазара на труда, което е претърпяло развитие. По този начин актуализираният на всяко тримесечие списък на административните райони, за които се прилага забраната, придобива в този контекст чисто декларативен характер, след като не е имало нито влошаване на правното положение, нито неблагоприятно изменение на германската административна практика.

Съдът отбелязва, че това тълкуване се потвърждава от целта на подобни клаузи „standstill", която е да се предотврати възможността държава членка да приеме нови мерки, които имат за цел или водят до създаването на по-ограничителни условия от тези, които са били приложими преди датата, на която тези клаузи влизат в действие.