Втори ден продължават официалните разговори по секторни политики между "Продължаваме промяната" (ПП), БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България". Срещите са част от преговорите за съставяне на правителство, които ПП започна като първа политическа сила след изборите на 14 ноември.

Водещ на публичната дискусия по тема "Здравеопазване" беше Асен Василев от "Продължаваме промяната". ПП бяха представлявани и от Иван Маджаров, Боряна Алексиева, Антон Тонев и Виолета Лорер. Представители на БСП бяха Георги Михайлов, Георги Йорданов и Бойко Коруков. Експертната група на ДБ бе представена от Александър Симидчиев, Таня Андреева, Катя Панева и Ана-Мари Виламовска. А от групата на "Има такъв народ" бяха Ивайло Христов, Деляна Иванова, Иван Лютаков, Андрей Чорбанов и Силви Кирилов.

В началото на дискусията Георги Михайлов от БПС подчерта, че преговорите, свързани със здравеопазването, са едни от най-важните в конструкцията за създаване на управлението на България, тъй като през последните 12 години здравната система е била сериозно обезличена. По думите му правителството, което ще бъде конструирано, трябва да има краткосрочни мерки, както и стратегически мерки, които да се решат в рамките на 4-годишен мандат.

Сред предложенията на БПС е болниците да не бъдат търговски дружества 

И още - създаване на електронно здравно досие, за да е достъпна информацията за всеки пациент, подобряване на възможностите за специализация на младите лекари и оставането им в България, като бъдат обвързвани с договори да работят в дадено лечебно заведение след обучението си. Друг приоритет е създаването на Национална детска болница, за което спорове се водят от години. По думите на Георги Михайлов левицата няма да отстъпи от идеята си лекарствата да са безплатни за децата до 12 годишна възраст, независимо какво е заболяването. Социалистическата партия иска и болниците да не бъдат търговски дружества, тоест да не се стремят към печалба.

Краткосрочните мерки трябва да предвиждат възможности за увеличаване на броя на ваксинираните чрез мобилни групи, да има ясно разделение на потоците на пациентите заради социално значимите заболявания. За средносрочните и стратегически мерки, свързани с бюджета за следващата година, са нужни финансово осигуряване на болниците в труднодостъпните райони и създаване на статут за тях на защитени болници. Тези болници имат над сто милиона лева задължения, допълни Михайлов. Той подчерта, че задължително лекарствата за деца до 14 години трябва да бъдат безплатни. 

Сред приоритетите на "Демократична България" е създаването на здравно електронно досие за до 100 дни

Александър Симидчиев представи акцентите от предложенията на "Демократична България". Той обяви, че основен приоритет на обединението е да се намали доплащането от пациентите в системата, като това можело да стане чрез подобряване на контрола върху изразходването на средствата (около 10 млрд. лв. годишно). Симидчиев призова да се преобразува агенция "Медицински надзор" в държавна агенция "Медицински контрол", като тя да има и регионални структури. В първите сто дни на управлението "Демократична България" смята, че може да се направи електронното пациентско досие. За дигитализирането на здравната информация на всеки човек политически се говори повече от десет години.

Таня Андреева от "Демократична България" обяви, че решаването на проблемите с липсата на медицински кадри може да започне с по-справедливото заплащане на младите лекари. Тя посочи, че клиничните пътеки (по които Здравната каса плаща за лечението в болница) могат да се изпълняват вместо от двама лекари със специалност, от един опитен специалист и двама млади колеги. Сега заради липсата на кадри този подход се прилага на практика, но тъй като формално в клиничната пътека не е записано, че могат да работят лекари без специалност, остава на преценката на опитния медик дали и каква част от средствата да даде на младия си колега.

"Има такъв народ" иска да няма натиск за ваксиниране срещу COVID-19

Имунологът от "Има такъв народ" проф. Андрей Чорбанов иска в евентуалното коалиционно споразумение да бъде записано, че няма да се допуска "никаква форма на натиск, независимо дали е административен, или корпоративен" за ваксинирането срещу COVID-19. Изказването му бе подкрепено и от Ивайло Христов.

Чорбанов поиска още в страната да бъдат обособени болници, където да се лекува само COVID-19, а в други да се лекуват останалите заболявания. От изказването му не се разбра как да се постъпва, ако пациент в лечебно заведение, което не е предназначено за коронавирус, се окаже инфектиран. Той поиска и държавата да предлага изследвания за т. нар. Т-клетъчен имунитет (изследването дава информация за ефективността на защитата от COVID-19, но е скъпо).

Другото предложение на "Има такъв народ" е да се премахнат т. нар. клинични пътеки (набор от процедури и изследвания, за които Здравната каса заплаща), като вместо това се премине към плащане на т. нар. диагностично-свързани групи. Това означава, че финансирането на лечението би било съобразено с придружаващите заболявания на даден човек. Тази идея е част от политическото говорене в здравеопазването повече от десет години.

Партиите се обединиха около приоритетното създаването на е-здравна система

Председателят на Българския лекарски съюз, който е поканен за участник в коалиционните разговори от "Продължаваме промяната" обобщи приоритетите, по които преговарящите политически формации са единни: подобряване на системата на Спешна помощ; развитие на доболничната помощ (прегледи и лечение извън болници); ефективна електронна система (електронно здравно досие и национална здравно-информационна система); ефективно изразходване на средствата. Експертите стигнаха до извода, че сред първите задачи е да се събере цялостна информация за здравната система, т. нар. здравна карта, част от която е да се направи обобщение с какви и колко специалисти има в страната, как са разпределени. Партиите се съгласиха и че е необходимо ликвидирането на статута на лечебните заведения като търговски дружества. 

Клиничните пътеки си отиват

Партиите решиха през юни следващата година да въведат "пилотно в една болница" финансирането на лечението на т. нар. диагностично-свързани групи и така да се стигне до постепенното премахване на настоящите клинични пътеки. Формациите смятат, че въвеждането на диагностично-свързани групи би могло да подобри здравната услуга, защото се очаква да се взима предвид цялата картина на здравословното състояние на даден човек.

Преодоляването на COVID кризата и създаването на държавна агенция "Медицински контрол" създадоха спор между политическите формации

Партиите влязоха в спор докато обсъждат COVID кризата. Ot "Има такъв народ" настояха да има отделни болници за лечение на COVID-19. Той беше контриран от Георги Михайлов от "БСП за България" и Иван Маджаров, които заявиха, че година и половина от началото на епидемията вече е късно за въвеждането на болници само за пациенти с усложнения от коронавируса. Въпреки това участниците все пак се разбраха, че в името на готовността на страната за следваща пандемия, трябва да се промени начинът на финансиране на инфекциозните болници - за тях да се плаща на база какъв капацитет и специалисти имат, а не каква работа извършват.

От БСП заявиха, че преобразуването на агенция "Медицински надзор" в държавна агенция "Медицински контрол" не е необходимо и това само излишно ще натовари медиците, които така или иначе са проверявани и контролирани системно. Александър Симидчиев от ДБ обяви в отговор, че не може да се предполага, че "тази агенция ще прави лошо на лекарите" и аргументира, че стремежът е агенцията да контролира по-добре как се харчат парите за здравеопазване. Накрая беше постигнато съгласие, че контролиращата агенция не следва да е на подчинение на здравното министерство, както е сега.