Две години след референдума за Брекзит, Европейският съюз и Великобритания договориха условията за раздялата си. Ратифицирането им обаче попадна под огромна въпросителна заради мощната политическа реакция в Лондон срещу споразумението, защитавано от премиера Тереза Мей.

Популистите на власт в Италия пренебрегнаха предупрежденията на партньорите си от еврозоната и се зарекоха да увеличат бюджетните разходи, въпреки огромния публичен дълг.

България и Чехия дадоха знак, че няма да подкрепят обща позиция на Евросъюза за Глобалния пакт за миграцията, докато председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер се жалваше от неефективността на европейската дипломация.

Напразни останаха предупрежденията на Берлин и Париж - сепаратистите в Източна Украйна си организираха и спечелиха избори, след което се врекоха да продължат икономическата "интеграция" в Руската федерация.

Навръх 100-годишнината от края на Първата световна война излязоха наяве нови пререкания между съюзниците от двете страни на Атлантика. Този път американският президент Доналд Тръмп бе разгневен от френската идея за "европейска армия". Германия обаче я подкрепи. Канцлерът Ангела Меркел поиска Европейски съвет за сигурност.

Дипломатическа офанзива на Запада спря военната офанзива в Йемен и спаси, поне за момента, милиони от глад. За спиране на оръжейните доставки за Рияд обаче говориха само в Европарламента и то в необвързваща резолюция.

Палестинци и израелци спряха на прага на нова война. Израелският премиер Бенямин Нетаняху прекрати бомбардировките в ивицата Газа, но заплати за това с правителствена криза, изоставен от "ястреба" Авигдор Либерман.