Притесненията за контрола на президента Реджеп Тайип Ердоган върху монетарната политика в Турция и влошаващите се отношения на Анкара със САЩ са основните причини за бързото обезценяване на турската лира тази седмица. От началото на годината националната валута поевтиня спрямо долара с повече от една четвърт и разпродаването на турски лири продължава, въпреки че през май централната банка повиши лихвите на извънредно заседание.

Кризата вече повдига въпроси за ефекта върху банковата система, състоянието на корпоративните задължения и икономиката като цяло. Невзат Дерваноглу и Тюван Гюмрюкчу от "Ройтерс" обясняват какво би могла да предприеме централната банка в отговор на всичко това:

1. Да ги успокоим с приказки

Това е един от най-лесните, но и най-неефективни варианти. Управителят Мурат Четинкя или финансовият министър Берат Албайрак могат да опитат да успокоят пазарите с няколко публични коментара. Подобна тактика се използва в бурни времена, но икономистите казват, че в най-добрия случай при лирата ефектът ще е краткосрочен. "Ще е нужно нещо повече от обикновена вербална интервенция", казва Уилям Джаксън от Capital Economics.

2. Запазете спокойствие и продължавайте

Хората, които взимат решенията, може да се опитат да изчакат до следващото редовно заседание за определяне на валутната политика на 13 септември. Но ако последните дни са симптом за по-сериозен проблем, този сценарий означава още загуби за лирата и продължаваща ерозия на доверието на инвеститорите в способността на банката да овладее положението.

И Ердоган, и зет му Албайрак мълчат от няколко дни, а това е изключително необичайно предвид традиционно острата реакция на президента, когато инвеститорите се разделят с лирите си. Ердоган нарича лихвите "майката и бащата на всички злини" и е описвал поевтиняването на националната валута като опит на Запада да постави страната на колене. Но с подобни думи той не успява много да успокои инвеститорите.

3. Да отпуснем малко корсета

От всички банки се изисква да поддържат резерви от турски лири и чуждестранна валута. Централната банка може да облекчи изискванията и така да вкара чужда валута в системата. Така би се демонстрирало наличието на достатъчно или дори излишък от ликвидност на пазара и би се намалила нестабилността в обменния курс. Централната банка изпробва това през май, когато предостави ликвидност от близо 10 млрд. долара. Но след това все пак ѝ се наложи да вдигне лихвите с драматичните 300 базисни пункта.

Същият ход бе изпробван в понеделник с освобождаването на около 2.2 млрд. долара от банковите резерви, но този път това имаше ефект на бумеранг. Според икономистите то е засилило усещането, че централната банка не е достатъчно независима в решенията си.

"Лирата се срина, докато пазарите останаха с впечатление, че централната банка има проблем с взимането на решение за повишаване на лихвите", коментира известният турски икономист Махфи Еджилмез. "Щеше да е по-добре, ако изобщо не бяха променяли изискванията за резерви."

Подобно на сценария с вербалната намеса по-вероятно е такава тактика да бъде приложена преди решение за вдигане на лихвите.

4. Рязко вдигане на лихви, мощно послание

Това е най-добрият вариант за инвеститорите, защото може да прекрати потъването на отслабената национална валута. Централната банка може значително да повиши лихвите, с което да изпрати сигнал, че е съхранила независимостта си и че може да ги държи на високи нива продължително време, за да овладее инфлацията.

Според Джаксън от Capital Economics инвеститорите вероятно очакват реални лихви в рамките на 5-10 процента. Иначе казано, при инфлация от близо 16% в момента лихвените равнища трябва да надхвърлят 20 процентни пункта. Лихвите по репо сделки сега са 17.75%. Но размерът на повишаването би бил "по-маловажен от това, с което е съпроводен", допълва той. Според него същественото е високите лихви да се задържат "много дълго време".

Централната банка не е отстъпвала от позицията си, че ще поддържа строга монетарна политика "дълго време" и че няма да се поколебае при нужда да я затегне още повече. В последния ѝ доклад за инфлацията се съдържат сигнали, че ефектът от обезценяването на лирата върху инфлацията може би ще изисква "доста по-продължителна" строга монетарна политика.

5. Положението е сложно (отново)

Банката може да се завърне към комплексна система за определяне на политиката чрез няколко лихвени нива при запазване на основната лихва стабилна и в същото време предоставяне на още ликвидност, но при по-висока лихва. Този сценарий изглежда малко вероятен, тъй като би сложил край на приключилото едва неотдавна завръщане към един основен лихвен процент. Облекчението би било краткотрайно и би подкопало доверието на пазарите в дългосрочен план.

6. Разпродаване на долари

Това е най-малко вероятният сценарий поради проста причина - изтънелите валутни резерви на централната банка. Тя може да използва за купуване на лири около 21 млрд. долара.

Заедно с всички валутни резерви (съгласно изискванията на регулатора към банките) и правителствени сметки централната банка може да разполага с не повече от 100 млрд. долара.

Централната банка вече заяви, че директна интервенция вече не е подходящ инструмент. Подобно на други централни банки, тя предпочита да използва суапове и мерки за създаване на ликвидност, които не водят директно до намаляване на нетните ѝ резерви.

7. Контрол върху капиталите

Както политиците, така и централните банкери ясно заявиха, че този сценарий дори не се обсъжда. Капиталов контрол би ударил по доверието на инвеститорите към Турция, която до неотдавна бе смятана за изгряваща звезда на възникващите пазари.