Агенция "Фич" понижи оценката си за държавния дълг на Турция до зоната на "боклук" и така в петък страната изгуби последния инвестиционен рейтинг.

Решението не е изненадващо за анализатори и инвеститори и според "Ройтерс" то е поредният пример за растяща загриженост за монетарната политика и действията на политиците в икономика, която преди години бе смятана за изгряваща звезда в Г-20.

В допълнение часове по-рано агенция "Стандарт енд Пуърс" изненада пазарите като понижи перспективата си за турската икономика от "стабилна" на "негативна". "Ходът на S&P е като да риташ паднал човек. Рейтингът и без това е нисок, така че никой не очакваше от тях това", коментира икономистът Тимъти Аш в профила си в "Туитър".

И двете агенции декларират загриженост за политическата несигурност след неуспешния опит за преврат от миналото лято, както и от натиска от президента Реджеп Тайип Ердоган върху лихвената и валутната политика на централната банка. S&P изрично посочва намаляващите възможности на регулатори и политици да удържат инфлацията и да стабилизират обезценяващата се валута.

"Събитията в политиката и сектора на сигурността отслабват постиженията на икономиката и независимостта на институциите", се казва в съобщението на "Фич". Агенцията понижава рейтинга на Турция от BBB-, който е най-ниският инвестиционен рейтинг в скалата ѝ, на BB+.

Миналата година S&P свали рейтинга на страната в "боклук зоната, последвана от "Муудис", която се позова на тревога за върховенството на закона и забавящият се растеж на икономиката.

По-консервативните инвеститори изискват една страна да има поне два инвестиционни рейтинга от трите големи агенции. Решението на "Фич" ще остави предимно рискови играчи на пазара за турски книжа.

Турция зависи от инвестициите от чужбина, за да финансира дефицита по текущата си сметка - един от най-големите в Г-20, както и да обслужва външните си заеми. Понижаването на рейтингите може да оскъпи кредитите, които търси на международните капиталови пазари.

Турската лира се обезцени от началото на годината с около 8% и това е най-лошият резултат сред валутите на възникващите пазари. Икономисти казват, че е нужно чувствително повишаване на лихвите от централната банка, за да се стабилизира лирата и да се удържи инфлацията, която през първото тримесечие вероятно ще надхвърли 10%.

Тази седмица централната банка повиши една от лихвите си, но ефектът бе по-скоро да спре поевтиняването, отколкото да оскъпи лирата.

Решаваща роля в този процес играе и намесата на президента Ердоган, който се обявява за "враг на високите лихви" и разчита достъпните кредити да движат икономиката. Очакваният през април референдум за даване на значително повече власт на президента се възприема по-скоро като негативен фактор от рейтинговите агенции, поставящи все повече под въпрос независимостта на монетарната политика на централната банка.