През 2011 г. в страната са родени 71 402 деца, като от тях 70 846 (99.2%) са живородени. Наблюдава се обаче негативна тенденция, като в сравнение с предходната година броят на живородените е намалял с 4 667 деца, съобщават от Националния статистически институт (НСИ).
Коефициентът на общата раждаемост, който изчислява броят на живородените деца на 1000 души от общия брой на населението, през 2011 г. е 9.6‰. Същевременно през предходните 2010 и 2009 г. той е бил съответно 10.0 и 10.7‰.
От друга страна за миналата година са се родили повече момчета (36 533) в сравнение с момичета (34 313), като разликата е в размките на 2 220 броя в ползва на мъжките рожби. Това означава, че на 1 000 момчета се падат 939 момичета. В градовете и селата живородените са съответно 53 396 и 17 450 деца. Коефициентът на раждаемост в градовете е 10.0‰, а в селата - 8.7‰. През 2010 г. тези коефициенти са били съответно 10.6 и 8.6‰.
В териториален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.5‰, София (столица) - 10.6‰, Варна и Търговище - по 10.4‰. С най-ниска раждаемост през 2011 г. са областите Видин и Смолян - съответно 7.5 и 6.5‰.
Коефициентът на раждаемост общо за Европейския съюз е 10.7‰ по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост от европейските страни има Ирландия - 16.5‰, следват Великобритания (13.0‰) и Франция (12.8‰). Равнището на раждаемостта в България е на нивото на раждаемостта в страни като Гърция, Румъния, Малта, Португалия и Австрия.
От друга страна с най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз са Унгария (9.0‰), Латвия (8.6‰) и Германия (8.3‰).
Броят на жените във фертилна възраст, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост оказват решаващо влияние върху равнището на раждаемостта и определят характера на възпроизводството на населението. Броят на жените във фертилна възраст в България към 31 декември 2011 г.е 1 650 хил. Спрямо 2001 г. той намалява с 260 хил., а спрямо 1990 г. - с 418 хил. жени. Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта. През 2011 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.51. За сравнение, през 2001 г. той е бил 1.24 деца, а през 2010 г. - 1.49 деца. Стойностите на коефициента на плодовитост през последните три години са най-високите след 1991 г., когато този коефициент е бил 1.65 деца.
Тоталният коефициент на плодовитост общо за 27-те страни от Европейския съюз е 1.59 деца през 2009 година.
Средната възраст на жените при раждане на първо дете и при сключване на първи брак се запазват на нивата от 2010 година. През 2011 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 26.3 години, а при сключване на първи брак - 26.9 години. При сравняване на двата показателя се очертава обща тенденция - раждането на първо дете да предхожда сключването на брак.
От 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на извънбрачните раждания. Техният относителен дял непрекъснато нараства от 18.5% през 1992 г. той достига 42.1% през 2001 г. и 54.1% през 2010 година. За 2011 г. броят на живородените извънбрачни деца е 39 722, или 56.1%. Високата извънбрачна раждаемост е резултат от значителното нарастване на броя на фактическите съжителства сред младите хора. За 69.0% от извънбрачните деца има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.
Повишаването на извънбрачната раждаемост е характерно за повечето страни в Европейския съюз. Най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в Естония - 59.1%, Словения - 55.7%, и Франция - 55.0%, а най-нисък - в Гърция - 7.3%.
Същевременно данните на НСИ показват, че високото ниво на общата смъртност на населението се задържа и през 2011 г. Броят на умрелите е 108 258 души, а коефициентът на обща смъртност - 14.7‰.
Сред всички административни области в страната с най-висока смъртност се отличават областите Видин (22.7‰), Монтана (20.9‰), Перник (18.9‰), Кюстендил (18.8‰), Враца и Плевен - по 18.5‰. Това са области с най-висока степен на остаряване на населението. В областите с по-млада възрастова структура коефициентът на смъртност е доста по-нисък. Най-ниска е смъртността в област София (столица) - 11.7‰, следвана от областите Благоевград и Варна - по 11.9‰, и Кърджали - 12.1‰.
В сравнение с европейските страни равнището на общата смъртност на населението в България е доста по-високо (14.7‰). С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.1‰, Кипър - 6.7‰. В Люксембург, Малта, Нидерландия, Франция и Испания коефициентът на смъртност е под 9.0‰. За по-голямата част от страните на Европа нивото на смъртността е в границите между 9.0 и 10.5‰. В няколко държави (Естония, Румъния, Унгария, Литва и Латвия) коефициентът на смъртност е между 11.8 и 13.4‰. Общо за 27-те държави-членки на ЕС коефициентът на смъртност през 2010 г. е 9.7‰.
Смъртността сред мъжете (15.8‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (13.7‰). През 2011 г. на 1 000 жени умират 1 097 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.4‰) отколкото в градовете (12.2‰).
В България показателят за преждевременната смъртност през 2011 г. е 23.3% и е близък до този през 2010 година. През предходните години този показател е по-висок - 25.2% през 2001 г., 24.6% през 2006 г. и 24.4% през 2009 година. Задържащото се високо ниво на смъртността се дължи предимно на умиранията в по-високите възрасти. В стойностите на показателя за преждевременна смъртност
Сред всички административни области в страната с най-висока смъртност се отличават областите Видин (22.7‰), Монтана (20.9‰), Перник (18.9‰), Кюстендил (18.8‰), Враца и Плевен - по 18.5‰. Това са области с най-висока степен на остаряване на населението. В областите с по-млада възрастова структура коефициентът на смъртност е доста по-нисък. Най-ниска е смъртността в област София (столица) - 11.7‰, следвана от областите Благоевград и Варна - по 11.9‰, и Кърджали - 12.1‰.
В регионален аспект през 2011 г. в общо 11 области коефициентът на детска смъртност е по- нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите София (столица) - 4.2‰, Кюстендил - 4.6‰, и Търговище - 5.6‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в област Сливен (17.0‰). Доста по-висок от средния за страната е коефициентът на детска смъртност и в областите Пазарджик (14.6‰), Шумен (12.0‰) и Кърджали (11.8‰).
Независимо от положителната тенденция в намаляването на нивото на детската смъртност в страната, тя продължава да е по-висока от тази в европейските държави. Само Румъния (9.8‰) има по-висока стойност на показателя от този в нашата страна В повечето от страните в Европа коефициентът на детска смъртност е под 6.0‰, като най-ниска е детската смъртност във Финландия - 2.3‰, Португалия, Словения и Швеция - 2.5‰, и Чехия - 2.7‰. Общо за ЕС (27) коефициентът на детска смъртност през 2009 г. е 4.3‰. Различните равнища на смъртност сред мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и разликата в средната продължителност на предстоящия живот на различните групи население.
Средната продължителност на живота при мъжете в някои европейски страни като Естония и Латвия е по-ниска, а в Унгария, Литва и Румъния е близка до тази в България. За всички останали страни този показател е с по-висока стойност и достига близо 79 години в Ирландия, Испания, Швеция и Нидерландия.
При жените средната продължителност на живота само в Румъния е равна на тази в нашата страна. В Литва, Латвия, Унгария и Словакия средната продължителност на живота за жените е между 78 и 79 години. Във всички останали европейски страни средната продължителност на живота сред жените е над 80 години, като във Франция и Испания тя е над 85 години. Общо за ЕС (27) през 2009 г. средната продължителност на живота при мъжете е 76.7 години, а при жените - 82.6 години.
