За дълъг период от време хората у нас оценяваха политиката през призмата на миналото, но сега с настъпването на икономическата криза българите са започнали да оценяват политиката през джоба си, както е в останалите страни. Това коментира днес социологът Кольо Колев, директор на агенция "Медиана", който представи в пресклуба на БТА данни от социологическо проучване за политическите нагласи в момента. Изследването е представително, проведено в началото на март 2011 г.
Хората започват да възприемат политиката не като нещо, което тя прави за миналото, а като нейно отражение върху икономиката. Хората осъзнават икономическите си интереси, разбират, че като зареждат автомобилите с бензин, те зареждат "акциз", когато си купуват алкохол "пият акциз", коментира Колев.
Кризата на потреблението и икономическата ситуация в страната имат пряко отражение върху отношението на хората към управляващите, коментира Колев
Данните от изследването показват, че само 8% от хората запазват стандарта си на потребление, а 44% са ограничили рязко разходите си.
На въпрос "смятате ли, че ще трябва още да намалите разходите си", 52% от анкетираните отговарят положително, а едва 13% са оптимисти, съобщи БТА.
От 42% на 52% се е увеличил делът на хората, които смятат че нещата ще вървят на зле.
Относно икономизацията на политическия живот, Колев посочи, че от тези, които рязко са ограничили потреблението си, само 11,7% са симпатизанти на ГЕРБ. От тези, които слабо са ограничили потреблението - 30,9% са симпатизанти на управляващата партия, а от тези, които са с незасегнато потребление - 39,6% симпатизират на ГЕРБ.
През март 2011 година в 61% от семействата има безработен и увеличението на броя на семействата с безработни е със 17% спрямо предишни години. показват данните на "Медиана". Реалната безработица е от порядъка на 14% и е много по-висока от декларираната в бюрата по труда от 10%. В България доходите се формират на база доходите на членовете на домакинството, и когато единият от двамата излезе извън пазара на труда, това нанася удар върху цялото семейство. Към март 2007 година 73% от семействата са посочили, че нямат безработен, през 2008 г. - 75%, сега този процент е едва 61%.
Около 30% от хората са изтеглили кредити. Докато през март 2007 година близо 62% заявяват, че изплащането им създава проблем, сега близо 85% от хората, които са изтеглили кредити, имат много сериозни притеснения.
"Тези данни показват, че този процент е напълно възможно да се увеличи", посочи Колев.
На въпрос дали управлението на ГЕРБ им вдъхва доверие, през септември 2009 година към 54% са заявили, че им вдъхва доверие и само 14% са казали, че ги разочарова. "Към момента имаме диаметрално противоположна картина и разочарованието заема 54%", посочи той.
От декември досега ГЕРБ е смъкнала електоралния си потенциал с 4,3%, което е с процент и половина на месец. Това не се е отразило ползотворно на традиционните партии, показват данните на "Медиана", цитирани от Агенция "Фокус".
Колев отбеляза, че Коалиция за България има увеличение с 1% на доверието, Синята коалиция с 0,2%, а "Атака" като част от управляващото мнозинство е изгубила близо 1%.
Кольо Колев посочи, че основният прираст е в графата "няма да гласувам" - т.е. отказ от политиката изобщо. Най-тежко пострадали са водещите лидери - премиерът Борисов губи 10% от личния си рейтинг от декември до март. Най-силен е ударът при Цветан Цветанов - 17%. Кольо Колев отбеляза, че при нормална обстановка, тоест ако не бяхме в криза, скандалът с имотите му не би имал такова отражение. По думите му това дори би било много хубаво, ако все още течеше дебатът за битката с миналото. Всички политически лица губят част от рейтинга си с изключение на Кристалина Георгиева, която обаче е външен фактор.
Министрите Росен Плевнелиев, Мирослав Найденов и Николай Младенов получават обществена подкрепа и засега запазват и дори повишават донякъде рейтинга си. Колев обясни, че Росен Плевнелиев не се идентифицира до такава степен с управляващата партия ГЕРБ, а по-скоро като привлечен експерт.
Колев обясни, че всички правителства са минали през период на загуба на доверие - падат и съответно се увеличава делът на хората, които изобщо не искат да гласуват. Според него това е средата, в която се появява новата алтернативна политическа сила.
