Участието на Русия в газовия хъб „Балкан“ зависи от гаранциите и количествата газ. Това заяви за ТАСС първият заместник-министър на правосъдието на Руската федерация Сергей Герасимов. „Относно газовия хъб "Балкан" положението е по-малко оптимистично, отколкото за АЕЦ „Белене“, каза той. 

„Руската страна ще разгледа всички предложения на българската страна относно газовия хъб „Балкан“, но затова както се изрази нашият президент Владимир Путин, трябва да има железобетонни гаранции, които биха могли да убедят „Газпром“, че този проект е интересен от гледна точка на количествата газ, които ще се доставят. А втората част са свързани с гаранциите, които трябва да предоставят българската страна и Еврокомисията.

Ако „Газпром“ се съгласи да доставя газ за българския хъб, то при никакви обстоятелства, нито една от страните не може да се откаже от неговата реализация“, каза Герасимов. Той припомни, че България под натиска на ЕС се е отказала от проекта „Южен поток“ и е принудила Русия да търси други варианти за решаването на проблема. БГНЕС припомня, че на 5 септември във Варна се състоя среща, на която министър-председателят Бойко Борисов представи предложението си за газов хъб „Балкан“. В него нашата страна трябва да получава природен газ от Русия, Каспийския регион и от собствен добив.

Премиерът изрази надежда тогава страната ни да не бъде заобиколена и предложи провеждането на тристранна среща с участието на България, Русия и Еврокомисията. Малко преди откриването на кръглата маса за хъба „Балкан“, председателят на Управителния съвет на "Газпром" Алексей Милер съобщи, че в момента газовият холдинг и неговите турски партньори обсъждат единствено строителството на морски газопровод за Турция.

Коментирайки възможността, дали газ по „Турски поток“ може да се доставя в Европа, президентът на „Газпром“ каза: „Турската страна предоставя такава възможност на границата на Турция и Гърция“. „Южен поток“ срещу „Турски поток“ В началото на декември 2014 г. руският президент Владимир Путин обяви, че Русия се отказва от проекта "Южен поток", защото няма гаранции за неговото изграждане от страна на България и Европейския съюз.

Вместо това Москва предложи на Анкара да се изгради подводен газопровод "Турски поток" с капацитет от 63 милиарда куб.м. газ. Предвиждаше се този проект да стане алтернатива на "Южен поток" и транзита през Украйна. "Газпром" официално обяви, че иска да се откаже от транспортирането на "синьо гориво" през Украйна през 2019 г., когато изтича договора за транзит с Киев.

През февруари 2015 г. започна да се забелязва преосмисляне на руската позиция относно газовите потоци по дъното на Черно море. Една от причините за това са тежките руско-турски преговори. Тогава за пръв път се появи идеята за разделяне на потоците с възможното изграждане на две тръби - първата за Турция, а втората за България.

В същото време и официална Москва, и "Газпром" многократно са заявявали, че за тях проектът "Южен поток" не съществува. Тези изказвания зачестиха особено в началото на 2016 г., т.е. малко повече от месец след като в края на ноември 2015 г. турските ВВС свалиха руски бомбардировач в небето на Сирия. Този акт стана причина за най-дълбоката криза в руско-турските отношения от десетилетия насам. Москва наложи икономически санкции на Анкара и временно замрази проекта "Турски поток".