Реформи в закона за научните степени и звания

Съюзът на учените в България започва допитване до своите клонове и секции относно законопроекта за развитието на академичния състав в България. Припомняме ви, че просветното министерство изготвя нов закон, който ще замени действащия от 70-те години на миналия век Закон за научните степени и звания. Коментар по промените в закона направиха днес проф. Дамян Дамянов и проф. Ангел Попов, съответно председател и зам.-председател на съюза. От съюза оценяват позитивно намерението на образователното министерство реформите в закона да се обсъждат преди да бъдат внесени в Министерския съвет и Народното събрание.

Законът предвижда повечето процедури да се случват в университети и научните институти. За защита на дисертациите университетите ще назначават научно жури от пет души, като поне трима трябва да са външни за университета. За успешна ще се счита докторантура, получила на защита обща оценка минимум "много добър". Ако оценката е по-ниска, защитата ще се отлага за друга дата.

Полученото звание ще важи на територията на всеки университет и на територията и на други научни структури, ако те позволят това. Отпада научната степен "доктор на науките", но ще бъде въведена "хабилитиран доктор". Научните звания "научен сътрудник", "старши научен сътрудник втора степен" и "старши научен сътрудник първа степен" ще бъдат заменени съответно с "асистент-изследовател", "доцент- изследовател" и "професор-изследовател".

Отпада и тристепенната структура на асистентските звания. Основно изискване за придобиване на научно звание става наличието на докторска степен. Тези, които в момента са научни сътрудници или доценти, но не са защитили докторска дисертация, ще имат срок от 3 години да бъдат зачислени в свободна докторантура. За да станат професори, желаещите ще трябва да имат поне 1-2 докторанти.

Заложени са добри идеи, но има и такива, които не са подробно изяснени. С някои промени се загърбват установени и функциониращи добри практики. От съюза изказват несъгласие по повод получаването на научни звания.

Професор ще се става по-лесно от асистент

"Обезценяват се усилията и творческата работа на носителите на степента "доктор на науките", "професор" и "старши научен сътрудник, I степен." Същевременно се дава възможност на хора без доказани качества да израстват. На базата на този законопроект ще се става по-лесно професор, отколкото асистент", смятат от съюза.

По време на пресконференцията още стана ясно, че в министерството се е провела дискусия по законопроекта само с определен кръг от учени и решенията не могат да се приемат като представителни за цялата научна гилдия.

Въпроси, които чакат отговор

По предложението за законопроекта в общественото пространство са изказани множество критики и бележки на юристи с конкретни казуси, което дава основание на съюза да смята, че има още върху какво да се работи. Все още не е ясно кой и как ще оценява учените, създават се предпоставки за конфликт на интереси. Не се знае също дали пенсионираните професори ще имат право да бъдат членове на научни организации, ще могат ли да участват в журита и да преподават в университети, питат още от Съюза на учените.

В проектозакона се предвижда трансформиране на Висшата атестационна комисия (ВАК) в Контролна комисия. Според съюза комисията е административен орган, своеобразен инспекторат на министерството. Не е ясен обаче нейният ранг във ведомството - самостоятелно ли ще кореспондира, посредством министъра или зам.министъра.

На въпрос на Econ.bg дали получените звания от университетите и институтите ще се приемат в Европа, председателят на съюза Дамян Дамянов заяви, че това един от ключовите въпроси, на които не са получили отговор.

„Досега знаем, че нас ни признават. Един български учен от БАН и Селскостопанската академия на 99% от случаите е признаван безкомпромисно", заяви Дамянов. Неговата прогноза за напред е песимистична.

"Не може 60 университета в страната да произвеждат професори", заяви след срещата за Econ.bg Ангел Попов, зам.-председател на съюза. "Не може университет да иска да създава качествени кадри, а да не прави наука", убеден е професорът. Необходимо е изграждане на рейтингова система, която да класифицира престижа на университетите. Системата трябва да съдържа няколко точки като:

• Известен ли е университетът по света. Това става чрез рейтинга на щатните преподаватели, без да се взимат предвид гастролиращите;
• Да се отчита броят на произведените в университета професори;
• Научните постижения на ВУЗ-а: публикациите в какви списания са поместени, колко пъти са цитирани.

Коментара на проф. Ангел Попов може да чуете в прикрепения файл след статията.