Фалит на Корпоративна търговска банка (КТБ) ще има много по-сериозни последици върху икономиката от оздравяване. 100 хил. български работници ще бъдат засегнати пряко или косвено при такъв сценарий. Това посочва президентът на КНСБ Пламен Димитров в интервю за в-к „24 часа“.

По неговите думи около 1/4 от въпросните работници са във военнопромишления комплекс и свързани с него фирми. Той посочва, че от евентуален фалит на КТБ ще пострадат и служителите в общини, болници, училища, университети.

“Трябва да се даде възможност на Оманския фонд и ЕПИК поне да направят своите оферти за оздравяване на банката, преди да се мисли за фалит. Междувременно няма пречка парламентът да приеме бързи поправки, които да позволят плащането на гарантираните влогове и без банката да е в несъстоятелност, за да се успокоят гарантираните вложители“, казва Димитров.

По неговите думи тези стъпки трябва да станат с пълната подкрепа на банковата система, която за сега „незнайно защо гледа безучастно“. Според президентът на КНСБ системният риск за сектора е очевиден.

По отношение на предложенията за пенсионна реформа, Пламен Димитров коментира, че най-накрая може да има криминализиране на укриването на осигуровки. Според него това ще накара всички да си плащат, а това от своя страна ще осигури повече приходи в пенсионната и здравната система.

“И на трето място е решението за плавно увеличаване на пенсионната възраст и за ранното пенсиониране на категорийните работници. 2015 г. чука на вратата и поне тези два въпроса трябва непременно да бъдат решени”, казва той.

По отношение на положението в енергийния сектор президентът на КНСБ смята, че от особена важност е ограничаването на дела на ВЕИ-тата, както и предоговаряне на договорите с американските централи. „В енергийната стратегия трябва да има яснота и какви мощности ще са нужни на България, откъде ще дойдат ресурсите и ако няма да се строят мощности, как оттук нататък ги консервираме”, посочва още той.

„Например, ако се реши, че няма да строим АЕЦ “Белене”, тези над 900 млн. лв. за АЕЦ, които са част от дълга на НЕК, трябва да ги поеме бюджетът. Надявам се никой не си мисли, че е нормално и поносимо да се платят през 30-50% увеличение на цената на електроенергията”, допълва още той.

Според Димитров е необходимо в бюджета за 2015 г. да бъде предвиден около 1,5 млрд. лв. от дълга на Националната електрическа компания (НЕК) за проектите „Белене“ и „Цинков камък“.

“В момента системата се тресе и от липсата на свежи пари. Навсякъде има стотици милиони задължения. Енергийни предприятия дължат на мини “Марица-Изток” над 200 млн. Подобна е картината във всички тецове и системата е пред спиране. Това вещае проблеми за доставките на ток през зимата”, обяснява той.

По отношение на бюджета за 2015 г. Пламен Димитров смята, че е необходимо да се предприемат стъпки за излизане от дефлацията. „Единственият начин за борба с дефлацията е чрез потреблението. В момента бизнесът не инвестира, банките не кредитират и заради това правителството трябва да започне да харчи повече и като инвестиции, и за да вдигне доходите“, казва той.

Според Димитров този проблем се подценява. Той смята, че държавата трябва да инвестира в секторите, които няма да получават европейски средства през следващия програмен период. „Ако дефлацията мине 2%, а ние сме много близо, излизането ще е много трудно. Нужно е и минималната заплата да стане 400 лв. от 1 януари и поне с 10-15% да се увеличат замразените от години заплати в бюджетната сфера”, смята той.