Кметът Йорданка Фандъкова очаква Столичният общински съвет отново да разгледа и да приеме въвеждането на нискоемисионни зони в София. Фондът за чист въздух ще подкрепи усилията на столицата, освен за въвеждането на нискоемисионни зони за превозни средства, както и за битово отопление.

Фандъкова обясни, че вече са сменени отоплителните тела на близо пет хиляди домакинства, а за още 1500 има сключени договори.

Във внесената за обсъждане в Столичния общински съвет проект на наредба за нискоемисионни зони се предлага създаването на две зони за транспорта.

Първата е зоната „Малък ринг“ - в карето между бул. „Васил Левски“, бул. „Патриарх Евтимий“, бул. „Ген. Скобелев“, ул. „Опълченска“, бул. „Сливница“.

Втората е зоната „Голям ринг“ в карето между бул. „Сливница“, бул. „Данаил Николаев“, бул. „Ситняково“, бул. „П. Яворов“, ул. „Атанас Дуков“, бул. „Х. Ибсен“, бул. „П. Ю. Тодоров“, бул. „И. Е. Гешов“, бул. „К. Величков“.

Фандъкова настоя за това, след като подписа меморандум за сътрудничество с Фонда за чист въздух, с който Столична община ще си партнира за въвеждането на нискоемисионните зони. Изпълнителният директор на фонда - Джейн Бърстън, заяви, че това, което е дало резултат, е подходът стъпка по стъпка и разширяването на зоните една по една. Фондът за чист въздух надгражда вече свършената работа от Зелена София, обясни тя.

През юли обаче Столичният общински съвет отхвърли Наредбата за въвеждането на нискоемисионни зони в центъра на София, с които трябваше да се въведат ограничения за влизане в центъра на стари автомобили или коли с нисък екологичен стандарт. Предложението бе отхвърлено за разглеждане от съветниците от Демократична България, БСП, ВМРО и независимите съветници.

Подобряване качеството на въздуха и намаляване на вредните емисии от трафика и отоплението от твърди горива чрез въвеждането на нискоемисионните зони, е голямо предизвикателство, посочи Фандъкова.

Тя припомни, че в края на миналата година е бил представен доклад, финансиран от Фонда за чист въздух, в който се анализира ефектът от въвеждането на нискоемисионните зони на трафика. Проучването беше базирано на опита и измерванията в други европейски градове, както и на база измерванията, които колегите от "Зелена София" направиха през 2017 г. и 2019 г., отбеляза Фандъкова.

Според данните от него, след въвеждането на нискоемисионните зони и техния първи етап, предвиждащ спиране на най-старите 20-30 годишни автомобили, се очаква шест-седем пъти намаление на азотните оксиди, както и намаляването на замърсяването с фини прахови частици.

"Това наистина са сериозни резултати, които очакваме да се постигнат", каза Фандъкова и допълни, че за да бъде постигнат резултат, хората трябва да бъдат информирани и уверени в ползите от въвеждането на подобна мярка.

Изпълнителният директор на фонда Джейн Бърстън обясни, че със "Зелена София" измерванията са били направени от автомобили, които се движат в момента, което е дало информация за това какви коли има на пътя и колко те замърсяват. Тя обясни, че докладът е разгледал различни сценарии за въвеждането на нискоемисионни зони. Тя припомни, че организацията за здраве е провела изследвания за конкретни нива на замърсяване в България, в конкретни дни, в които тези нива, са надвишавани. Установено бе, че в тези дни нуждата от лекарска помощ за оплаквания от пневмония е нараснала с 60 на сто, с 47 на сто е нараснала необходимостта от лекарска помощ за инфекции на горните дихателни пътища, отбеляза Бърстън. Също така в тези дни хоспитализацията на хора се е повишавала, каза тя.