Федералният резерв на Съединените щати е готов да увеличи лихвените проценти в страната и по време на срещата си следващия месец, ако според директорите на регионалните банки от резерва данните за инфлацията и заетостта са положителни, сочи публикуваната днес стенограма от срещата на управителите на институцията през април. Понастоящем ръководителите на клоновете на централната банка са уверени, че индексът на потребителските цени ще се доближи до таргета от малко под 2%.

Според анализаторите шансът централната банка действително да увеличи лихвените проценти нарасна до 32% след оповестяването на стенограмата от заседанието на управителите на Фед. В началото на седмицата пазарите бяха на мнение, че вероятността от следващ ход на институцията през идния месец е едва 4%.

В документа се посочва, че мнозинството от директорите на Фед са на мнение, че „повечето участващи на заседанието са на мнение, че ако данните сигнализират ускоряване на икономическия растеж през второто тримесечие, продължаващо подобряване на трудовият пазар и приближаване на инфлационния таргет от 2%, вероятно би било подходящо да се повишат лихвените проценти още на следващото заседание през юни.“

Същевременно управителите на финансовата институция считат, че потенциалното напускане на Европейския съюз от страна на Великобритания може да окаже негативен ефект върху банковата система на Стария контиеннт и върху борсите по света. Референдумът, на който ще се реши бъдещето на Англия и ЕС, ще се проведе на 23 юни. Друг повод за тревога на централните банкери е и валутната политика на Китай.

Новината, че Федералният резерв е готов да действа и да увеличи лихвените проценти още на следващото си заседание, оказа моментален ефект върху фондовите и стоковите борси и цената на долара. В резултат на намеренията на централната банка доларът поскъпна спрямо кошница от други валути, насочвайки се към най-голямото си месечно покачване поне от ноември миналата година, тъй като според анализаторите стойността на валутата през май може да се увеличи с 2,3%.

Покачването на стойността на долара доведе до спад на петрола сорт брент от 2,19% до 47,86 долара за барел. Цената на американския лек петрол също изгуби 1,91% от стойността си до 47,27 долара за барел. Медта изгуби 1%, понижавайки се до тримесечно дъно от 4 566 долара за тон. Поевтиняването на петрола оказа удар и по свързаните със сгуровината валути. Руската рубла изгуби 0,6% до 66,27 рубли за долара, канадският долар спадна с 0,3% до 1,0365 канадски долара за един американски долар, а казахстанското тенге поевтиня с 1,6% спрямо долара.

Намеренията на Фед се отразиха и върху държавните ценни книжа на страните от Стария континент. Доходността по бенчмарковите 10-годишни правителствени облигации на Германия се покачи с 0,02 процентни пункта до 0,18% по време на сутрешната търговия на фондовата борса в Лондон, достигайки най-високата си стойност за последните 2 седмици.