Испания е новият шампион на Европа. След 44 години Старият континент отново е червен – новото кралство на Ла Фурия Роха вече се простира от Великобритания (при все че е остров и много-много не взима участие в европейските футболни дела на национално ниво) до Турция, от Лондон до Истанбул.
Нещо повече – Испания е един от най-заслужилите шампиони, които аз съм гледал. Едва ли някой безпристрастен фен би могъл да оспори по който и да е параграф титлата на Ла Фурия – съдийска помощ, късмет (колкото и различни нюанси да се вкарват в тази думичка), обезкървени съперници – няма нищо, абсолютно нищичко, за което някой критик може да се хване. Испания показа едно типично за шампион израстване в процеса на турнира, с все по-точна игра на всички звена, с нападателно начало, но и чудесна защита, с импровизация, но и с необходимата доза твърдост в ключовата зона в средата на терена и в отбрана. Испанската твърдост намери своето име в лицето на Маркос Сена – това, което Испания търси толкова години наред. Заедно с Пуйол и Марчена този натурализиран бразилец просто затвори подстъпите пред Касияс и никой в Европа не можеше да си помисли дори да стигне до възможност за обстрел на испанската врата, камо ли да вкара гол. А тази сигурност в дефанзивен план позволи на испанските магьосници в средата на терена да творят, да рисуват, да създават – и нямаше кой да ги спре.
Бастиан Швайнщайгер (вдясно) се опитва да преодолее испанската защита. Снимка: ВВС
В този финал новият вицешампион на Европа – Германия, игра точно десет минути. Всички дупки, които се виждаха като бял ден в играта на Бундестима, но поради късмета и характера на германците бяха някак замаскирани и водата в трюма на немския кораб беше изпомпвана успешно до финала, сега се отвориха широко. Зейна безпомощността и тромавостта на германската отбрана при бързи атаки и пасове в дълбочина, пролича си липсата на идея в халфовата линия, когато противникът не прави елементарни грешки и трябва да го надиграваш, а нападението – за Клозе, Кураний и Гомес по-добре нищо да не казвам – така, както за мъртъвците.
Финалът започна малко неочаквано със споменатите вече десет минути слава за Германия. Именно в тези първи десет минути немците упражниха натиск и имаха добра възможност да вкарат гол след като Клозе пресече лош пас на Рамос, но в крайна сметка Пуйол застана добре на пътя на германския нападател и всичко се размина. Последваха още няколко германски атаки, но без да има чисто голово положение и сякаш по-голямото самочувствие на Бундестима си казваше думата.
Но всяко чудо за три дни или в случая за по-малко от четвърт час. След десетата минута Испания се пробуди. Иниеста и Силва намериха местата си по фланговете, а Фабрегас и Шави почнаха да задържат повече топката и постепенно да изтласкват назад германската халфова линия. С много движение, с бързи и точни пасове Ла Фурия наложи своя стил и показа какво представлява модерния и печеливш футбол.
Промененото поведение на испанците веднага даде резултат и положенията не закъсняха. Иниеста редовно се справяше с Арне Фридирих и вся на два пъти смут отляво, но без да има завъшващ удар за испанците. Истинската възможност за червените, обаче, дойде малко след 20-тата минута след чудесно центриране отдясно, когато Торес успя да засече топката с глава между Мертезакер и Фридрих и да я насочи в долния десен ъгъл на Леман. За нещастие на звездата на “Ливърпул" в този случай кълбото срещна гредата.
Торес отбеляза единствения гол в този финал. Снимка: ВВС
Все пак в 33-тата минута логичното се случи. Бърза комбинация между Фабрегас и Шави в центъра на терена позволи на последния да пусне веднага пас към Торес в коридор между Мертезакер и Лам. Хлапето не пое добре топката и даде шанс на Лам да го гърдира, но германският бек отново, подобно на мача с Турция, показа каква финтифлюшка е в отбрана. Торес без проблем се мушна зад гърба на големия грешник в бяло и черно и с елегантно копване над скочилия в краката му Леман прати топката в далечния ъгъл на германската врата – 0:1.
Попадението вкара нещата в точното за Испания русло, като до края на полувремето иберийците установиха без проблем контрол над срещата и не дадоха шанс на Германия да упражни някакъв натиск. Единствените положения за германците идваха след статични положения, но и в тези случаи Касияс и бранителите пред него не допускаха грешки и се намесваха стабилно, избивайки топката току под носа на някой германски играч.
Второто полувреме на срещата продължи в същия дух, както и почти цялото първо. Испания задържаше умело топката, разпределяше я много точно и караше германците да тичат около нея без шанс да я пипнат. Изобщо в тези минути играта на Бундестима спокойно можеше да се охарактеризира като “кипи безсмислен труд”.
Михаел Балак(вляво) няма нито един спечелен голям финал в своята кариера. Снимка: ВВС
А испаският труд беше всичко друго, но не и безсмислен. След десетина минути игра Торес отново имаше шанс да прониже Леман след нов пас в дълбочина, но този път закъсня с една крачка и вратарят стигна първи до топката. Най-невероятните минути, обаче, дойдоха между 61-та и 64-тата. Тогава след фаул за Испания и центриране Рамос изкочи отляво сам срещу Леман, но стреля в обсегът на вратаря и той изби в корнер. Последва триково изпълнение с пас по тревата в коридор за Иниеста, който се освободи по диагонала и стреля в долния десен ъгъл на германската врата, но там Фингс изби във втори ъглов удар. Този път испанците разтеглиха играта на далечната греда, където Давид Силва овладя и стреля мощно, а Рамос за малко не засече с пета топката, което щеше да е 100% гол. Малко по-късно отново Иниеста можеше да докара големи неприятности за германците, но Леман изби шута му през Метцелдер, макар и малко на късмет.
Тези положения на Испания показаха ясно на феновете на Бундестима, че очакваният натиск за изравняване просто няма да го има в този мач. Германските халфове бяха напълно безпомощни, като Швайнщайгер се връщаше чак в своето поле, за да сипе топката напред, но тогава тромавите Кураний и Гомес бяха хващани в засада, а Подолски дори не му се чу името. Капитанът Балак гледаше само как да се разправя със съдията Розети и да претендира за фаул при всяко докосване, а при един сблъсък между Подолски и Силва всички германци скочиха с искане за червен картон за испанския халф, но напълно неоснователно. Розети не се подведе, като даже пожали Подолски, който откровено провокира Силва и пробва да симулира, че е ударен, без дори да има допир между двамата.
Маркос Сена пропусна да отбележи второ попадение в германската врата. Снимка: ВВС
Така “в шеги и закачки” испанците вървяха към своята втора европейска титла. А победата им можеше да е и по-убедителна, но в 80-тата минута Сена направи невероятен пропуск на празна врата, когато след центриране на Касорла Даниел Гуиса свали топката за натурализирания бразилец, но той закъсня да я засече от метър в мрежата на Леман. Още на два-три пъти Ла Фурия направо се подигра с игра с едно докосване с немската отбрана в собственото й наказателно поле, но в последния момент нещо се объркваше и гол не падаше.
В крайна сметка дори и с тези пропуски Германия нямаше шанс за изравняване и след три минути допълнително време съдията Розети даде последния сигнал в мача и фиестата на терена се пренесе на трибуните. Испания победи, футболът победи и всички неутрални фенове със сигурност останаха доволни – в едно първенство, в което властваше атакуващото начало в играта, шампион стана отборът с най-много удари средно на мач и изобщо в турнира, както и с най-голям процент точни пасове. Честита титла на иберийците – те ще властват минимум четири години над футболна Европа, поне до първенството през 2012 година, което ще се проведе в Полша и Украйна.
Евро 2008 завърши с титла за отбора на Испания. Снимка: Associated Press
Съдията: Роберто Розети заслужава много добри думи за работата си на финала. Не се мина без дежурните дребни грешчици, но в наистина важните моменти италианският съдия не сбърка и не провали празника – браво.
Състави на двата отбора:
Германия: Йенс Леман (вратар); Арне Фридрих, Пер Мертезакер, Кристоф Метцелдер, Филип Лам (Марсел Янсен ‘46) (защитници); Торстен Фрингс, Томас
Хицелшпергер (Кевин Кураний ’58), Бастиан Швайнщайгер, Михаел Балак (полузащитници); Лукас Подолски, Мирослав Клозе (Марио Гомес ‘79) (нападатели); схема: 4-2-3-1
Испания: Икер Касияс (вратар); Серхио Рамос, Карлес Пуйол, Карлос Марчена, Хуан Капдевила (защитници); Маркос Сена, Андрес Иниеста, Шави Ернандес, Сеск Фабрегас (Шаби Алонсо ‘63), Давид Силва (Санти Касорла ‘66) (полузащитници); Фернандо Торес (Даниел Гуиса ‘78) (нападател); схема: 4-1-4-1
Голмайстор: 0:1, 33-та минута – Фернандо Торес
Жълти картони: Михаел Балак, Кевин Кураний (Германия); Икер Касияс, Фернандо Торес (Испания)
Драги читатели на econ.bg, очаквайте цялостен анализ на Евро 2008. В него ще се опитам да пресъздам впечатлението си от първенството и нивото на футбола, който ни предложиха всички 16 отбора.
