България трябва да извърши смели реформи на пазара на труда и в образованието, защото рискува икономиката ѝ да стане много неконкурентноспособна. Разходите за труд растат ударно и въпреки това не успяват да наваксат изоставането спрямо ЕС, а производителността остава ниска. Трябва да се подобри рязко и средата за инвестиции, които изостават сериозно спрямо съизмерими държави като Румъния и Хърватия.
Такива изводи направиха икономисти на втората годишна конференция, организирана от Съвета за икономически анализи към МС. Съветът обединява международно признати икономисти и изготвя независими анализи по ключови проблеми, пише в. "Сега".
Темпото на нарастване на заплатите надхвърля сериозно това на производителността. В същото време на пазара на труда има много сериозни дефицити и фирмите са принудени да се надпреварват със заплати. Това създава много сериозни рискове за конкурентоспособността на икономиката, коментира Джеф Готлиб, старши регионален директор на МВФ. Въпреки растящите разходи за труд, номиналните заплати остават сравнително ниски спрямо ЕС и сближаването на доходите е бавно, защото няма какво да дърпа икономиката напред. Според Готлиб на този фон е ключово България да използва потенциала на икономически неактивните млади хора, чийто дял е висок. Прекалено голяма е и ножицата в образователните резултати на учениците спрямо средноевропейските и тези на новите страни-членки, необходима е смела реформа, включително във финансирането на образованието, коментира Готлиб.
Ключово за растежа ще бъде увеличаването на инвестициите. България изостава сериозно по ниво на общите инвестиции спрямо съпоставими страни в ЕС като Румъния и Хърватия, коментира доц. Калоян Ганев, член на съвета и преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”. Нивото на инвестиции е особено ниско в нежилищните сгради и съоръжения, тоест в групата, в която попадат инфраструктурните съоръжения, заводите, офис сградите, коментира Ганев. При тези инвестиции се наблюдава силна отрицателна тенденция в периода след 2015 г. и към 2023 г. те са на най-ниските си нива за последните 2 десетилетия.
Следва да бъде повишено както нивото на публичните, така и нивото на частните инвестиции, коментира Десислава Николова, старши икономист в Световната банка. Публикуваният м.г. икономически меморандум за България на банката показва, че при запазване на настоящия темп на растеж, без амбициозни реформи, Брутният вътрешен продукт на глава от населението няма да достигне средноевропейските нива в следващите 15 години. За да се стигне до наваксване на доходите, е необходим растеж на икономиката от порядъка на 4% от БВП, коментира Николова. Това няма как да стане без рязко подобряване на общата факторна производителност, човешкия капитал и инвестициите, допълни Николова.
Според Джеф Готлиб от МВФ трябва да се подобри и ефективността на инвестициите. Това, че средствата не се изразходват ефективно обаче не трябва да е спирачка да не се правят инвестиции, коментира Готлиб. Според представени от него данни подобряването на ефективността на инвестициите е с потенциал да доведе до икономии от порядъка на 2% от БВП. Готлиб изтъкна, че има потенциал за икономии и по линия на намаляване на отделни фискални субсидии. Според него като цяло България трябва да мисли за повече приходи в бюджета. Готлиб изтъкна и големия принос на фискалната разточителност към ръста на инфлацията. В България сериозен принос за ръста на инфлацията има не само предлагането, но и търсенето, и за това има фискални импулси, изтъкна Готлиб.
Правителствата трябва да спрат да увеличават публичния дълг и да признаят, че лихвените проценти може да не се върнат до свръхниските нива отпреди пандемията, препоръчват от BIS
Нарастващите нива на глобалния държавен дълг заплашват финансовата стабилност и излагат правителствата на риска от кризата, която разтърси Обединеното кралство през 2022 г., предупреждава Банката за международни разплащания (BIS).
„Изглежда, че световната икономика най-накрая загърбва наследството на пандемията от COVID-19 и шока в цените на суровините“ поради продлъгаване на военните действия в Украйна, написа банката в годишния си доклад. „Като цяло глобалната инфлация продължава да намалява към целта, а икономическата активност и финансовата система се оказаха забележително устойчиви“, се отбелязва още в доклада.
Но докато световната икономика е на път за „меко кацане“ от инфлационната криза, политиците трябва да бъдат внимателни, предупревди президентът на BIS Агустин Карстенс, цитиран от британския The Guardian. Глобалният държавен дълг вече достигна рекордни нива, а изборите - от проведените наскоро в Мексико и Южна Африка до парламентарните във Франция и Обединеното кралство в близко бъдеще и президентските избори в Съединените щати през ноември - носят рискове.
„Правителствата трябва да спрат да увеличават публичния дълг и да признаят, че лихвените проценти може да не се върнат до свръхниските нива отпреди пандемията. Нуждаем се от здрава основа за по-нататъшно развитие“, смята той.
Лихвените проценти не се очаква да се върнат на свръхниски нива, а ценовият натиск от застаряващото население, изменението на климата и пренастройването на отбраната, икономическите стимули и общото нарастване на протекционизма може да наруши чувствителните пазари, казват от BIS.
„Знаем, че всичко изглежда стабилно, докато изведнъж не стане – така работят пазарите“, каза ръководителят на паричните и икономическите въпроси на BIS Клаудио Борио, цитиран от Financial Times.
Финансовият стрес исторически се е случвал две до три години след началото на цикъла на повишаване на лихвените проценти, което означава, че може да се случи през следващата година.
В доклада на банката се отбелязва, че централните банки трябва да избягват прекалено бързо намаляване на лихвите поради риск от нов скок на инфлацията.
„Преждевременното облекчаване може да възобнови инфлационния натиск и да предизвика скъпоструващ обрат в политиката – още по-скъпо, тъй като доверието ще бъде подкопано“, се казва още в доклада.
