"Никога държавата не е разглеждала сериозно такава алтернатива", каза пред БГНЕС Левон Хампарцумян, председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на "Уникредит Булбанк", по повод идеите на политици за регулиране на лихвените нива.
"По-скоро ставаше дума за усилия на държавата и банките да работят в посока за намаляване на лихвите, но това означава подобряване на икономическата среда, изход от кризата, подобряване на перспективите пред икономиката - това по принцип е цел на всяко едно правителство. Така че индиректно, това е възможно, но директна намеса и определяне на лихвени нива - това е наивно", каза Хампарцумян.
Банките са стабилни, разбира се, те са са различни по своя капацитет - това е част от естественото състояние, каза той и напомни, че хората помнят травмите от преди години при краха на банковата система. "Регулативните мерки, които бяха взети преди 10 години, направиха системата много по-устойчива, по консервативно регулирана, освен това кризите исторически никога не са едни и същи, винаги повод става нещо друго, не предишните причини, които обикновено са направени, по начин, че такава криза повече никога да не се повтори", каза той.
Според Хампарцумян ипотечните кредити бяха поводът сега за кризата, но "фундаменталната причина беше едни много сложни транзакции, които в България никога не са правени с деривативи, с едни други ценни книжа, като бидейки по-примитивни в икономическото си развитие и във финансовата среда, слава богу и затова не бяхме директно засегнати от тези процеси. Това бяха всъщност големи банки, посреднически брокерски къщи, които не взимат депозит, но се занимават с големи придобивания, сливания, деривативи върху стойността на различни акции и др".
Според Хампарцумян ситуацията е трудна, тъй като финансовата криза е преодоляна в света и в Европа, но последствията от икономическата криза и икономическата депресия са нещо, с което трябва да се борим и което ще ни съпътства изглежда по-дълго, отколкото очакваме.
По думите му естествено е в период на криза, както корпорациите, така и хората да бъдат по-внимателни с харченето. Това е в основата на икономическата депресия, т. е подтиснато потребление - подтиснато развитие. "Целта е да се организираме по начин, по който доверието в икономиката (вече не става дума във финансовите институции) да се възвърне, инвестиционната дейност да се засили, да се привлекат нови и чужди инвестиции, може би по-различни от тези, които имахме в периода на бума, тъй като тези сектори няма да бъдат пак двигатели и хората да бъдат по-уверени в бъдещето и да си харчат парите", каза Левон Хампарцумян.
"Държавата не бива да се надценява, тъй като тя не може да дирижира такъв процес, по простата причина, че имаме пазарна икономика с много голям частен компонент, тя трябва да създаде добрите условия за изява на предприемчивостта на хората и фирмите. Това означава по-малко бюрокрация, по-лесни процедури, добре работеща съдебна система, натиск върху криминалитета и съответните възможности, които се създават за бизнеса", каза икономистът.
Според него криминална активност не означава само, че някой са го набили, друг са го убили, а в това, че цели сектори от икономиката са завзети от хора, които не спазват правилата и по много груб начин налагат икономическите си интереси, така че освобождаването на определени сегменти създава и допълнителни възможности за нормален бизнес там.
Левон Хампарцумян приема нарастването на дефицита в бюджета като недобро събитие. "Това е нещо, с което трябва много бързо и решително да се преборим и тъй като очевидно приходите няма как да нараснат значително в краткосрочен план, трябва да съкращаваме разходите. Публичните разходи трябва да се съкращават и трябва да се правят за съжаление тежки непопулярни реформи, които да доведат до значително устойчиво съкратени разходи при запазване и увеличаване на публичните услуги, които ползваме", заяви Хампарцумян.
Според него опасенията за съществуването на еврото са много преувеличени. "Има трудности в поведението и дисциплината на различните страни, но мисля, че това по скоро ще доведе до мерки, които ще консолидират икономическата власт в ЕС и в еврозоната, отколкото да доведат до разпадането й, тъй като тези, които най-много страдат от недисциплинираните, членове всъщност са най големите бенефициенти на еврото, защото това създава значително удобство на икономиката. Също не забравяйте, че само преди 10 години, когато тръгвахме в Европа, първо беше сложно с визи и т. н., но също носехме по един наръч различни валути и губехме на всяка граница от смяната на еврото значителни средства, т. е. еврото има много важно значение за ЕС. Неслучайно, ние сме задължени да влезем в еврото, изпълнявайки определени условия. Що се отнася до курса на еврото, не забравяйте, че имаше един момент, когато то беше стигнало до 0,8-0,9 спрямо долара, така че сега поевтинявайки спрямо долара е един стимул на европейските икономики, а всъщност е един отговор на хората, които искаха да реформират борда, т. е. да девалвират лева. Всъщност лева заради свързаността си с еврото е девалвиран с 20% в последните няколко месеца и виждате, че в крайна сметка тази девалвация не доведе до някакъв скок в икономическото ни развитие, т. е. аргументите на тези хора за намаляването на курса са били относително неправилни, защото пък стабилността на българската валута има много, много други положителни страни, с които ние някак сме свикнали, но представете си, как бихте се чувствали, ако не знаете утре колко ще струва левчето в джоба ви", каза Левон Хампарцумян.
Според него няма опасност да се повтори гръцката ситуация у нас. "Ние сме различни икономики. Не бива да забравяме, че гръцката икономика е 10 пъти по-голяма от българската като брутен национален продукт, тя е доста по-развита и по-богата икономика, въпреки че гърците са малко повече от нас, те са 10 - ина милиона. Разбира се, това което става в Гърция, трябва да ни служи като обица на ухото за пример, както искате го наречете, т. е трябва да направим всичко възможно, да не влезем в свръхдефицитните и свръхзадлъжнели сценарии, в които те преминаха, тъй като справянето с това винаги е много тежко и мъчително. Ние всъщност сме го правили 90-те години и знаем, че никак не е хубаво, т. е. много по-добре е да имаме обществения консенсус как да поемем определени трудности, определен дискомфорт, за да не можем да стигнем до подобен сценарии", каза Хампарцумян.
"Предприемачите са тези, които ще ни извадят от кризата. Това са хората, които имат апетит към поемане на рискове, предприемчивост за нови бизнеси, които са съгласни да наемат хора и да се грижат за тях", заяви икономистът. Според него данък лукс е наивна и популистична идея, а вдигането на данъците е въпрос на обществен консенсус. Според Хампарцумян обаче относително ниските данъци са по-добрият вариант. "Това означава, че публичните услуги ще разполагат с по-ограничени средства, тогава отговорът е да ги направим по-ефективни, т.е същите пари, които харчим за това да ни дават по-високи резултати. Именно това е смисълът на реформата в публичната администрация или публичните услуги, които всички ползваме", заяви Левон Хампарцумян.
