Храните у нас са поскъпнали с 22% само за година, като при захарта и млечните продукти повишението е драстично, обяви Държавната комисия по стоковите борси и тържищата вчера. Изненадани сме от поскъпването на захарта и млечните храни. Цената на захарта се вдигна със 75%, а поскъпването при сиренето и кашкавала е близо с 40%, заяви шефът на комисията Едуард Стойчев.

За първи път комисията не прави анализа си като сравнява цените на 190 продукта, а се е фокусирала само върху 15 стоки, сред които са брашното, захарта, олиото, месните и млечните продукти. Сравнявани са цените от юли м.г. с юли т.г. Успоредно с нашите данни Световната банка разпространи доклад, който показва, че храните в света са поскъпнали с 33% за година.

Анализ на М.Ф доказа, че поскъпването на захарта идва не от пазара, а най-вероятно от спекула. Установено бе, че производители и вносители не са вдигали цените, а стойността на продукта на световните борси не е мръднала от 2009 г. Оттогава тон нерафинирана захар струва 600 долара, а рафинираната - 700 долара. В момента килограм захар у нас се продава за около 2.50 лв. при цена на едро 2.25 лв. В съседна Гърция продуктът се търгува за 85 евроцента. Необосновано е и поскъпването на млякото, сиренето и кашкавала. Макроикономистите обясняват изригването в цената със засиленото потребление на тези стоки в Китай, но едва ли това може да е категорично обяснение, коментира още Стойчев. В средата на 2010 г. средната цена на сиренето е била 3.35 лв., а през 2011 г. вече е 4.71 лв. При кашкавал "Витоша" тя се движи от 7.82 лв. на 10.37 лв.

Големият скок при колбасите, млякото, сиренето и кашкавала бе регистриран през есента на 2010 г., когато бяха създадени стандартите "Стара планина" и БДС, а от пролетта на тази година се появи и хляб "България". Докато преди появата на стандартите масовата кайма струваше 3 лв. за килограм, тази с логото "Стара планина" се появи с цени 8.40 - 9.50 лв. Суровата наденица и карначетата по стандарт се предлагаха между 6.40 лв. и 6.90 лв. Автентичното бяло сирене, направено по БДС, стигна 12 лв. за килограм. Скъпите колбаси по стандарт се оказаха временно явление, след като държавата призна, че няма лаборатория, с която да ги контролира. Поскъпването на тези стоки обаче развърза ръцете и на търговците, предлагащи млечни продукти без да спазват стандарти, и те на свой ред също надуха цените, припомня вестник "Сега".

Другата чувствително поскъпнала стока за година се оказа родната пшеница, като цената й удари 520 лв. без ДДС, а заради масовия износ "Коалиция за България" цяла зима плашеше със зърнена криза. Цените у нас скочиха с над 70%, след като Русия и Украйна затвориха пазарите си заради слаби реколти. Въпреки това хлябът поскъпна едва когато министър Найденов създаде стандарт "България". Самун от 700 гр, произведен по него, се продаваше за 1.30 лв. В момента такъв хляб почти не се предлага, защото в страната няма качествена пшеница.

Докладът за храните в световен мащаб на Световната банка пък сочи, че цените им са се повишили с около една трета през последната година и това е изложило на глад десетки милиони хора, главно в развиващите се страни. В документа се казва, че цените са близки до пиковите стойности от 2008 г., а някои основни продукти са поскъпнали над 50%. Царевицата с 84%, пшеницата с 55%, кафето с 45%.

Наблюдение

Новата методология на наблюдение на комисията по стоковите борси дава по-реална картина на пазара. Когато сравнявахме цените на 190 продукта, винаги отчитахме годишно поскъпване от по 8%. Медиите и гражданите обаче се гневяха, че олиото поскъпва със 70%, а ние твърдим, че животът е поскъпнал с 8%, обоснова промяната Едуард Стойчев.

Нови рекорди

Търговията с нова пшеница от реколта 2011 г. вече тръгна, и то с рекордно високи цени. Сделки в страната липсват, но за сметка на това кораби вече напускат пристанище Варна, а за родната пшеница се плаща между 290 и 320 лв. за тон без ДДС. По същото време м.г. пшеницата вървеше по 240 лв. за тон, разказаха брокери.

На свой ред МЗХ  изненада мелничари и хлебари и обяви, че 52% от новото жито е с отлично качество за хляб. Хлебопроизводителите обаче не вярват и подозират, че балонът за качествена реколта се надува, за да се оправдае създаденият стандарт при хляба "България", за който се оказа, че няма качествена суровина. Традиционно 80% от реколтата у нас е с фуражно качество и за да става за хляб, в брашното задължително се добавят подобрители.

Мелниците в България за първи път търсят приоритетно качествена пшеница и най-важното плащат повече, затова зърнопроизводителите да не задържат житото по складовете, а да продават сега, защото след това тенденцията е към спад на цените, препоръча аграрният министър Мирослав Найденов преди ден. Като цяло добивите от ново жито са повече от изобилни. При очаквания за реколта от 3.6 млн. тона в хангарите са прибрани далеч повече - 4.2 млн. тона.