Въпреки че последователните гръцки правителства и военните от десетилетия знаят за целта на Анкара за поделяне на половина подводните ресурси на Егейско море и Източното Средиземноморие с Гърция, а сега и с Република Кипър, Турция никога не е изказвала директно своята програма на най-високо равнище. Това е очевидно от години от курса на турските военни самолети и активността на турските кораби в териториалните води на Гърция, като фрегатите достигат чак до нос Сунио (южната част на Атика), коментира издаваният в южната ни съседка в. "Български новини".
И въпреки това никога толкова високопоставен служител, като министъра на отбраната Хулуси Акар, не е заявявал исканията на Турция толкова открито и директно, пише гръцкият консервативен вестник „То Вима“ в материал, представен без редакторска намеса.
За Гърция всякакви мисли за „съвместна администрация“ в Егейско море са „анатема“, тъй като това предполага Гърция да отстъпи своите суверенни права, както е подробно описано в Конвенцията на ООН за морското право от 1982 година (Montego Bay, която предвижда, че островите имат континентален шелф и ексклузивна икономическа зона (ИИЗ).
Междувременно двустранният Меморандум за разбирателство между Турция и правителството на Триполи, Либия (което по същество контролира само столицата) предизвика сериозни опасения в международен план. Споразумението е ратифицирано от турското правителство и правителството на Триполи.
Рядко регионален дипломатически ход е предизвиквал денонсиране от толкова много и конкурентни сили.
САЩ, Русия, Франция, Кипър, Израел и наскоро Италия всички подчертават, че този ход е сериозна заплаха за регионалната стабилност и някои от тях се обявяват ясно в защита на правата на Гърция съгласно международното право.
В отговор Атина експулсира либийския посланик в Гърция.
За Гърция този акт е жизнен интерес, тъй като картата, представена от подписниците на Меморандума за разбирателство, по същество отчуждава големи части от ИИЗ на Гърция, от Кастелоризо до Крит, за да може да се покаже, че Турция и Либия уж имат обща морска граница.
В ход, очевидно предназначен да използва огромните политически разделения в Либия, председателят на Камарата на представителите на Либия Агила Салех ще посети Атина на 12 декември. Той отхвърля меморандума на Турция и Либия като нищожен и обявява, че двете държави нямат обща морска граница.
Освен двата сондажни кораба, които в момента проучват ИИЗ на остров Кипър, се твърди, че Анкара разглежда възможността за изпращането на трети такъв, който да проучва водите около Крит.
Докато военните и политическите служители в Гърция многократно подчертават, че няма да бъде преотстъпен нито сантиметър от гръцката територия, Атина в същото време избира да изчерпа първо дипломатическите възможности.
Премиерът Кириакос Мицотакис се опитва да формира широк дипломатически фронт, който подкрепя законните права на Гърция. Някои, като Франци и Италия, имат свои интереси, тъй като са получили от Република Кипър концесии за експлоатация на въглеводородите в части от ИИЗ на средиземноморския остров, която е оспорвана от Турция. Целта е цялостната дипломатическа изолация на Турция.
Атина повдигна въпроса за незаконната дейност на Турция в Източното Средиземноморие и Егейско море пред НАТО, а Мицотакис ще търси допълнителна солидарност на срещата на върха на ЕС на 13-14 декември.
ЕС многократно осъжда незаконните действия на Турция, но това не пречи на Анкара решително да изпълнява плановете си в опит да създаде свършен факт в областите, за които претендира.
Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар още непосредствено преди назначаването си за началник на Генералния щаб на ВС на Турция подчерта, че нищо не може да попречи на Турция да преследва целите си.
„Дейностите по защитаването на нашите права и интереси в Егейско море, Източното Средиземноморие и Кипър продължават решително“, заяви Акар. „Най-лесното нещо, което може да се направи, е да се разделят по справедлив начин и в съответствие със закона всички видове ресурси и богатство, които съществуват в Егейско море, Източното Средиземноморие и Кипър“.
