ЕС трябва да осигури помощ за деактивирането на мини в хърватските области Славония и Бараня, твърди представителят на тези региони Степан Рибич пред EUobserver.
„Говоря от името на 500 души, които умряха след края на войната и от мини и от името на още 1500, които получиха тежки наранявания. Нашите земи са най-засегнатите”, каза Рибич. Той се страхува, че Загреб не защитава в достатъчна степен интересите на хората от областите Славония и Бараня, които нямат очарованието на хърватската столица и не привличат европейските туристи както курортите по Адриатическо море.
Веднага след войната от 1991-1995 година започна разминирането на пътищата и публичните места в Хърватия като за целта беше преодставена международна помощ. Постепенно задачата остана да лежи на плещите на националната власт и от Загреб се кълняха, че на хърватска земя няма да има активни мини до 2010 година. Впоследствие срокът беше удължен до 2018 година, а в момента над 955 квадратни километри остават непроверени.
В периода 1999-2007 година ЕС даде 24 млн. евро помощ на Хърватия за възстановяване на страната от ужасите на войната. Помощта отиде за разминиране на областта около адриатическия курорт Задар и за град Вуковар, който е близо до границата със Сърбия. За областите Славония и Бараня, обаче, е нужна десет пъти по-голяма сума.
