По какви начини бившият мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев се е възползвал от парите на банката и колко е вложил в партията "България без цензура" на Николай Бареков - това са част от въпросите, на които отговаря документ, предоставен на медиите от Специализираната прокуратура, след като по-рано днес делото за КТБ влезе в спецсъда.

Документът е дълъг близо 160 страници и дава подробна справка на далаверите на Василев през последните 25 години. За инвестирани около 1,5 млрд. лв. от КТБ в бизнес начинания на банкера е обособено отделно досъдебно производство, съобщава bTV.

В началото на 90-те Василев започнал работа в ЦКБ (без фактически да напуска другото дружество), където се запознал с Бисер Лазов, който „в последствие ще се превърне в негов неформален финансист, отговарящ за небанковия сектор на дейността на модела, т.е. нещо като негова "дясна ръка".

По-късно Василев сменил банката с днешната „Алианц България”, при което и финансовата му къща спряла да работи с ЦКБ. Ключови за „модела” служители също заработили на новото място, за да се съсредоточат по-късно изцяло върху търговските дружества на Василев.

След май 2000 г. КТБ минала в орбитата му след покупка през 11 офшорни компании.

Още преди това „фирмата” (всички дружества под контрола на банкера) имала изграден едноличен модел на управление, в който Цветан Василев вземал всички решения, а всеки ден подчинените му изготвяли справки с наличните пари и вземания, както и задълженията.

Обвиняемият идвал в 8 ч. сутрин във фирмата си „Фина-С”, преглеждал подготвените от вечерта справки, раздавал нови задачи и отивал на работа в банката, за да се върне вечерта и да провери какво е свършено.

Междувременно започнали да се появяват и „кухите” фирми. „Обв. Василев фактически изгражда две контролирани от него структури, формално независими една от друга, но реално управлявани изцяло от него – структура на управление и работа в Банката, която да позволява отпускането на кредити по негово нареждане и желание, и структура от търговски дружества, чрез която средствата от отпуснатите кредити да се използват и насочват към крайни получатели пак по нареждане, желание и преценка на самия обв. Василев”, пишат от прокуратурата.

Подставените лица първоначално са служители от най-близкия кръг на банкера, които така „засвидетелстват доверието и лоялността си към шефа”, който пък твърдял, че поема отговорност за случващото се. В един момент около и над 70% от кредитния ресурс се оказва под прякото и еднолично управление на Василев.

С парите се финансират както проекти в реалната икономика (с посочени от Василев ръководители, голям процент от които – негови бивши служители), така и политически начинания. Причината: „Самоопределянето на обв. Василев като собственик на цялото имущество на Банката и самооприличаването му на крупен бизнесмен, придружени със съответни характерови особености, неминуемо го довеждат и до съзнанието за човек, без който икономиката и страната трудно могат да функционират и да се предвижват напред”.

Спонсорство за Бареков и "България без цензура"

В изложението на прокуратурата сериозно място има проектът „България без цензура” на ТВ водещия Николай Бареков, който е свидетел по делото. Като доказателство за трансферите към него е посочен документ с печат на РЗС (партията на бившия премиерския съветник Яне Янев-б.р.), от който става ясно, че месечните траншове към „новия политик” са нараснали от 50 на 100 000 лв. през октомври 2013 г., тъй като Бареков тогава напуснал ТВ7 (която също е посочена като зависим от банкера проект) и изцяло се концентрирал в новото си амплоа.

В документа има и посочени „505 000 евро без ДДС за къща/да не е като заем/” и 1 млн. евро премия, която била обещана лично от Цветан Василев. Според прокуратурата това показва, че „Николай Бареков е изпълнител на замислен от обв. Цветан Василев политически проект и вероятно поради това дейността на същия е щедро финансирана”.

Дясната ръка на Василев

Текстът на прокуратурата показва и как, според нея, „дясната ръка” на Цветан Василев – Бисер Лазов се превръща в главен свидетел.

На 21 юни 2014 г., когато КТБ вече е под специален надзор заради усиленото теглене на пари от нея, Цветан Василев се обадил на своя сътрудник и го повикал на инструкции във Виена. Лазов заподозрял, че целта е единствено собственикът за последно да си осигури средства и затова се подготвил с документи, които илюстрират отговорността на банкера.

По време на срещата Цветан Василев устно поел отговорност и за изплащането на банковите кредити на компаниите, и за прехвърляне на тяхната собственост и управление, както и за паричните средства в брой на фирмите. В крайна сметка обаче не върнал на Лазов подписан документ за това.

Обвинителите подробно анализират ред лоши практики в КТБ извън кредитирането на свързани лица – безотчетно теглене на пари от касата в полза на собственика, пропуски при одита и при действията на БНБ и др. /www.expert.bg/