Логично при свободна пазарна икономика, цената на хляба да падне, след като добивът е висок. Това каза в предаването „Седмицата” по Дарик министърът на земеделието и храните Валери Цветанов. Въпреки това той уточни, че не може да бъде категоричен.

Министърът заяви, че за последните 16 години такъв среден добив на декар пшеница – над 400 кг, като тази година, не е имало и това се дължи на комплексни фактори, които влияят на това, както оптималните климатични условия, така и прилагането на адекватна агротехнология.

Относно фуража, земеделският министър подчерта, че се очаква общо добива на хлебно и фуражно зърно да достигне 7,5 млн. тона.

„Миналата година имаше големи разходи, ниски добиви, висока себестойност и притеснение в производителите, но тази година има двойно повече фуражно зърно”, обясни той.

Цветанов изрази становище, че няма как световната финансова криза да не се отрази на страна ни като страна-член на Европейския съюз.

"В същото време, донякъде това влияние ще бъде малко посредствено, тъй като нашата действаща в момента пазарна икономика все няма реални комуникации, няма реален достъп и влияние на пазара, върху цените, върху потребителя и върху производителя, и това особено ясно се чувства в земеделието, в което сега, през първата година след присъединяването на страната в ЕС, всичко болезнено се намества", каза още той.

„Вчера получихме отговор от експертите на Европейската комисия (ЕК) по предложените от нас разчети за подпомагане на млекопроизводителите”, каза още министърът на земеделието Валери Цветанов. Той уточни, че отговорът всъщност съдържа искане за нови уточнения по предложения вариант за подпомагане.

„Ние ще ги изпратим до вторник и се надявам на бърза реакция от страна на Еврокомисията“, каза министърът. Той допълни, че българските експерти са предложили на Брюксел четири варианта за подпомагане на фермерите. От тях е бил одобрен само един и в момента по него се правят уточнения. Министърът отново припомни, че когато България влезе в Европейския съюз, тогавашното ръководство на страната е дало ниски тавани за подпомагане на селското стопанство.

„Влизаме с 30-40 на сто по-нисък финансов ресурс от броя на животните. На база на тази информация ЕС отпуска средства за страната. Тогава е прието финансирането за животновъдството да стане не на броя животни, а на хектар декларирана земя“, каза Цветанов. Той подчерта и това, че за да се променят тези условия в договора за присъединяване, трябва да се внесе нов договор, който пак да се ратифицира от всички държави-членки. И в това положение трябва да намерим правилния път. Търсят се байпаси. В Еврокомисията ни посрещнаха с пълно разбиране, подчерта още министърът.