Единственото решение за преминаване на БНТ и БНР към цифрово излъчване в условията на финансова криза, е да се обяви конкурс, в който да участват 100 процента частни компании. Това заяви на пресконференция днес министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков. Той обяви предложението на работна група към министерството да бъде отменен Законът за публичното радиоразпръскване.

МТИТС предлага цифровото разпространение на програмите на БНТ и на БНР да бъде регламентирано в законите за електронните съобщения и за радиото и телевизията. Ще отпадне ограничението едно частно предприятие да реализира преноса и излъчването на програмите. По този начин се осигурява възможност за реализиране на икономия от мащаба и съответно по-нисък разход за предоставяне на услугите, съобщават от министерството.

Собственикът на обществената мрежа за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване ще бъде задължен да разпространява сигнал в цялата страна. Така ще бъдат защитени правата и интересите на тези 30 на сто от българите, които гледат само ефирна телевизия поради липсата на търговски интерес да бъдат изграждани мрежи в малките и отдалечени населени места.

Държавата трябва ще предприеме и мерки за популяризиране на ползите от цифровите телевизии и радио. Ще бъде осъждан и работещ модел за подпомогне хората в неравностойно положение и социално слабите, като бъде поета част от цената на устройството, което те трябва да си купят, за да могат да приемат цифровите програми на старите си аналогови телевизори.

Въвеждането на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване е обвързано с използване на приставки за приемане на цифрова телевизия. Предишното правителство не е предприело стъпки за решаване на въпроса с подпомагане на гражданите в неравностойно положение, които ще нуждаят от устройства, за да гледат цифрова телевизия на по-старите аналогови приемници. Министър Цветков изпрати днес писмо до министъра на културата Вежди Рашидов за създаване на работна група за спешно предлагане на мерки. В нея трябва да участват представители на МТИТС, Министерството на културата, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, Комисията за регулиране на съобщенията, Асоциацията на българските телевизионни и радио-оператори (АБРО), Асоциация Телекомуникации.

Според МТИТС, един от най-работещите варианти е мултиплекс предприятията да субсидират устройствата за социално слабите, а държавата да намери механизъм да компенсира фирмите, например с намаляване на таксите за ползване на радиочестотен спектър за определен период.

Намаляване на състава на Комисията за регулиране на съобщенията от 9 на 5 комисари и 5-годишен мандат на членовете на комисията предвиждат предстоящи промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

Предложението е в изпълнение на решение на Министерския съвет, с което беше одобрен съвместен доклад на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков и на министър Цветков за оптимизиране на състава и мандата на независимите регулаторни органи.

Промените в ЗЕС имат за цел да възстановят нарушения модел на работата на съобщителния регулатор. Години наред той е бил съставен от петима членове, подпомагани от квалифицирана администрация. За регулирания към момента в страната ни пазар на съобщителни услуги, е необоснована раздута структура.

Броят на комисарите в последните дни от мандата на предишното правителство беше без приемливи мотиви и финансова обосновка. За сравнение моделът, който сега се предлага в ЗЕС, е разпространен в по-голяма степен в европейските държави. Изключения има основно, когато пазарът е значително по-голям от българския или регулаторът покрива и медийния сектор.

Предлаганите изменения в Закона напълно гарантират независимостта на Комисията за регулиране на съобщенията, е категоричен Александър Цветков. Няма промяна в квотите; спрямо положението отпреди увеличаването на числеността. Спазено е и изискването за приемственост.

Преструктурирането на осемте регулаторни органа в страната - КРС, съвет за електронни медии, Комисия за финансов надзор, Комисия за защита на конкуренцията, Комисията за защита на личните данни, Комисията за защита от дискриминацията, Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори ще доведе до освобождаване на 26 щата като икономиите за бюджета ще бъдат в размер на около 1 500 000 лв. годишно.