Цените на храните в Турция излетяха в космоса, страната е скована от турбоинфлация. И докато много от турците са на ръба на отчаянието, в бюджета за тази година са предвидени 82 млн. евро за два нови двореца на Ердоган, пише "Дойче веле".

Новината за окаяното положение, в което се намира турската икономика, изобщо не е нова. Вече повече от две години турската лира се намира в състояние на свободно падане. В края на 2020 президентът Ердоган с гръм и трясък дръпна внезапната спирачка и оповести "нова ера в турската икономика".

Последваха сензационни уволнения: първо си отиде управителят на централната банка, а после и финансовият министър, който освен това се пада зет на президента. Само дето до момента оповестеното ново начало никакво го няма, дори напротив: сътресенията даже се усилиха. И то тъкмо там, където хората най-много ги боли: при цените на хранителните продукти, които през последните месеци излетяха в космоса. Статистическата служба съобщава, че цените на хранителните стоки в Турция са се увеличили драматично, а инфлацията е скочила до 20.6%.

Кой е виновен?

Това означава, че валутната криза вече не е някаква абстрактна опасност - тя стигна до кухнята на всяко турско семейство. Плодове, зеленчуци, олио, яйца - през последните седмици всичко поскъпна с около една четвърт, а при плодовете и зеленчуците дори с една трета.

Президентът Ердоган веднага заяви, че виновни били търговците на дребно и оповести "строги наказания". "Няма да търпим издевателства над гражданите. () Вършете си съвестно работата и не измъчвайте хората", скара се Ердоган на търговците и обяви, че през идните месеци ще бъде въведена по-строга регулация на търговията с хранителни продукти.

Всъщност в Турция съществуват идеални климатични условия за много продуктивно селско стопанство. И въпреки това страната е принудена да внася плодове и зеленчуци. Критично настроените наблюдатели твърдят, че инфлацията в сферата на хранителните продукти е предизвикана главно от действията на правителството: просто защото управляващата Партия на справедливостта и развитието години наред твърде едностранчиво насърчава единствено строителния бранш. Икономистът Баръш Сойдан обяснява, че през последните години много селскостопански площи са били превърнати в терени за жилищно строителство просто защото селското стопанство носи по-малко печалби.

Все пак поне Парламентарната комисия за хранителните продукти прави някакви опити да помогне на селското стопанство - чрез данъчни облекчения, ограничения за износа и гаранции за изкупуване. Но тези мерки не са достатъчни, смята председателят на Селскостопанската камара Беки Ремзи Суйчмез, който припомня, че в почти всички индустриални държави по време на пандемията за селското стопанство са били осигурени допълнителни финансови помощи. По неговите думи в Турция тези мерки не били достатъчни, нямало нито облекчени кредитни условия, нито пък подкрепа за снижаване на производствените разходи.

Баръш Сойдан обяснява на свой ред, че сегашните указания на Ердоган няма да помогнат за снижаване на цените. За да се намали пазарният натиск върху селскостопанските производители, трябва да се снижат цените на дизела и на торовете, смята той. И добавя, че в дъното на инфлацията, засегнала хранителните продукти, са нерешените дълбоки структурни проблеми.

Дългове, бедност, фалити

Според резултатите от едно синдикално изследване седем от всеки десет турци са задлъжнели, а всяко второ дете е заплашено от бедност. Сред трудещите се бедността е два пъти по-висока, отколкото в Европа, като 40% от тях живеят под границата на бедността. С 43% е нараснал и броят на фалитите през 2020 година. В същото време в държавния бюджет за 2021 година са предвидени 82 милиона евро за два нови двореца на Ердоган.

Турският президент обаче дори не помисля за някаква самокритичност. Според него виновни са търговците на дребно, сушата и пандемията. До неотдавна той добавяше към този списък също така "силите на мрака" и някакви чуждестранни "терористи" в хранителния бранш, които нарочно вършели спекулации, за да надуват цените на хранителните продукти.

Даниел Белут и Фатима Челик, Дойче веле