Цените на имотите продължават да нарастват, но вече има данни за забавяне на растежа. Очакванията са то да бъде по-отчетливо през втората половина на годината, тъй като тогава беше регистрирано и по-значителното нарастване през миналата годинa.

Активни на пазара са както купувачите с инвестиционна цел, така и тези, които търсят имот за живеене. Делът на купените тристайни апартаменти - 42%, вече се изравнява с този на двустайните, които през миналата година доминираха пазара с дял от 70%. Престоят на имотите на пазара продължава да бъде кратък, като често сделки се сключват за броени дни.

Това показват данните от началото на годината на "Бългериън пропъртис" (Bulgarian Properties).

Агенцията съобщава, че новите обяви за имоти са с около 10% повече спрямо същия период на 2022 г. Това е първо нарастване от 2019 г. насам, тъй като първото тримесечие на 2020 г. премина под знака на пандемията и ограничената бизнес активност, а след това наличното предлагане започна бързо да се изчерпва. Имотите, които излизаха на пазара, не можеха да задоволят нарасналото търсене и да догонят темпа на реализираните продажби, сочи анализът на компанията.

Нарастват и обемите новоотпуснати жилищни кредити. По данни на БНБ, след забавянето в края на 2022 г., през първите месеци на 2023 г. обемите кредити нарастват с около 20% спрямо година по-рано и се връщат към нивата на растеж, характерни за изминалите 2 години на голямо търсене и силен жилищен пазар. Това е един от най-важните фактори, които движат пазара и неговото влияние към момента остава положително.

Междувременно обаче в сряда БНБ обяви мерки, които ще влязат в сила от лятото и целят да охладят кредитната активност.

Очакванията за нарастване на лихвените проценти по кредитите засега не се оправдават за България, отбелязват от агенцията. През миналото лято, когато ЕЦБ започна да вдига водещите си лихви, очакването бе, че това ще се отрази и върху цената на кредитите най-късно в началото на 2023 г.

Ръстовете останаха минимални - в рамките на 0.06 процентни пункта за кредитите в лева, които са 98% от отпуснатите кредити и това даде увереност на купувачите да продължат със своите планове за закупуване на жилища, отбелязва Полина Стойкова, изп. директор на агенцията.

Другите макроикономически фактори, които влияят върху жилищния пазар, продължават да имат положително влияние - безработицата е под 4%, а доходите продължиха да нарастват - средно с около 17% в края на 2022 г. по данни на НСИ. Така доходите, макар и нарастващи с малко по-бавен темп от цените, поддържат стабилно съотношението на цена към доход, което ни дава достъпността на жилищата, посочва тя.

Инфлацията продължава да бъде съществен фактор за увеличение на инвестициите в недвижими имоти, особено на фона на продължаващи нулеви лихви по депозитите и ограничени алтернативи за сигурно вложение, показват анализът.

Всичко това до момента води до една много сходна картина с тази от миналата година, но при подобрено предлагане и постигнат нов пазарен баланс. Прогнозите за спад в търсенето и цените, за рецесия и криза засега не се оправдават, отбелязва Стойкова.

Продължава ръстът на цените в София

Средната цена на купените през първото тримесечие на 2023 г. жилища в София по данни на агенцията е 1 545 евро/кв.м. при 1 345 евро/кв.м. през първото тримесечие на 2022 г. и 1 550 евро/кв.м. в края на 2022 г. Това представлява ръст от почти 15% на годишна база и задържане на нивата на тримесечна база.

Ръстовете на годишна база в предходните тримесечия бяха 22-23%. Вижда се, че настоящият темп на растеж се забавя, но остава значителен, посочва Стойкова. След приспадане на инфлацията реалният растеж остава само 1.3% на годишна база, което е най-ниско ниво от 2020 г. насам.

Според експерта цените в София са достигнали пик и се движат почти изцяло от инфлацията. Нейното забавяне допринася за очакваното забавяне и на растежа на цените на жилищата.

За последните 3 години квадратният метър в столицата е поскъпнал с близо 40%.

 Полина Стойкова

Средната работна заплата в София достигна 2 704 лв. през последното тримесечие на 2022 г. и така за купуване на 1 кв.м. жилищна площ в София в края на миналата година са били нужни около 1.12 средни месечни софийски заплати. За сравнение, през 2008 г. (в предходния пик на пазара) бяха нужни 3.4 заплати за същата площ, посочват от агенцията.

Най-големите увеличения на цените са регистрирани от края на 2021 г. и през 2022 г., като през цялата 2022 г. растежът се ускоряваше и достигна 23% в края на годината, показват данните на агенцията.

Според тях средната обща цена на купените апартаменти през първото тримесечие нараства до 132 800 евро при 115 500 евро средна цена през 2022 г. Това от своя страна показва, че пазарната активност се е изместила към по-големи апартаменти на фона на преобладаващите покупки на двустайни жилища през миналата година.

Сделките спадат, но с по-малко

Данните от Имотния регистър за първото тримесечие, оповестени през тази седмица, показаха трето поредно тримесиче спад в броя на сделките на годишна база. За София спадът е с 12.2% през периода януари-март при 15.17% през второто полугодие на 2022 г.

Данните на агенцията показват доста по-малък спад в обемите продажби в София през първите месеци на годината - под 5%. Това се обяснява с активния пазар на ново строителство, при който сделките се вписват на по-късен етап при тяхното изповядване.

Предпочитани квартали и цени на имотите в тях

И през 2023 г. най-предпочитани остават квартали в широкия център на София като "Банишора" и Зоните, както и "Малинова долина", където тече изграждането на редица нови комплекси и сгради ново строителство.

Средните цени в най-популярните квартали през 1-вото тримесечие на 2023 г. на база реално сключени сделки са:

• Банишора - 1 470 евро/кв.м.

• Зоните - 1 555 евро/кв.м.

• Малинова долина - 1 360 евро/кв.м.

• Кръстова вада - 1 730 евро/кв.м.