Според официалната статистика инвестицията в български жилищен имот, макар и нисколиквидна, носи значително по-високa доходност при продажба в сравнение с вложение във финансови активи. За една
година цените на жилищата са скочили с 32%, инвестицията в акции или взаимен фонд носи отрицателна доходност на годишна база, докато ефективнaтa лихвa по новооткритите срочни депозити достига
6%.
След първите видими ефекти от глобалната криза в средата на 2007 г. ръстът на жилищните цени у нас се ускори значително. Постепенно се свиват разликите между цените на жилищата в България и повечето
европейски страни, които напоследък отчитат спад на жилищните цени. Въпреки това обаче цените на жилищата в страната остават относително ниски в номинално изражение. Така например апартамент в София
струва двойно по-малко от жилище във Вилнюс – столицата на Литва, отчитат от Industry Watch в доклада си "Пазарът на жилища в България за третото тримесечие на 2008 г.”
Проникването на ипотечния кредит в българската икономика е все още ниско - 12% при 39% в еврозоната, въпреки че общият размер на жилищните заеми надхвърля 7 млрд. лв. Кредитната експанзия ще
продължава да бъде важен фактор на търсенето, като очакваме стабилизиране на ипотечния ръст на нива около 20-25% годишно през следващите няколко години.
По предварителни (неревизирани) данни притокът на преки чуждестранни инвестиции в недвижими имоти се забавя. Дори и при по-негативен сценарий и значителен спад в инвестиционния поток към страната,
сегментът на масовите жилища едва ли ще бъде силно засегнат.
На фона на по-слабия интерес от страна на чужди купувачи значението на българските емигранти като инвеститори в жилищна собственост нараства. През последните 12 месеца паричните преводи на
емигрантите към техни роднини в страната достигат 2.7 млрд. евро – повече от чуждите инвестиции в недвижими имоти за същия период. Ето защо евентуална промяна в предпочитанията на емигрантите би се
отразила по-сериозно върху външното търсене на жилища и е възможно в определен момент да окаже натиск върху цените на жилищните имоти.
Забавянето на ипотечното кредитиране и по-ниското търсене от чужденци се отразяват много по-осезаемо върху планираното строителство във ваканционните селища. РЗП на разрешенията за ново жилищно
строителство се свива с над 55% в бургаска област, а във Варна растежът е относително нисък спрямо останалите големи области – 12% годишно. Тенденцията в София е противоположна - ръстът на
разрешенията се ускорява до 82%, а в област Пловдив темпът на растеж остава висок – 43%.
С навлизането на пазара в една по-зряла фаза ръстът на жилищните цени постепенно ще се стабилизира. Не очакваме сътресения в сегмента на масовите жилища, които са най-значимият актив в богатството на
българските домакинства.