Цените на тока са незаконни. От поне 3 години в тарифите не е включвано качеството на услугата. Ако това беше правено, крайната цена трябваше да пада.

От 2006 г. стойността на 1 киловатчас се определя по конкретна формула. В нея качеството е отразено с Y. Той обаче не е слаган в досегашните цени, пише вестник "24 часа".

Според адвокат Георги Дишев от Българската национална асоциация на потребителите подправянето на формулата означава, че поне на теория цените са незаконни. Затова и тарифите могат да бъдат атакувани във Върховния административен съд.

От 3 години токът трябвало да поевтинява

Поне от три години цената на тока е трябвало да пада заради лошо качество. Проверка на "24 часа" е показала, че от 2007 г. насам нито едно от трите големи електроразпределителни дружества не е постигало изискванията за снабдяване на абонатите с еленергия, заложени за тях от ДКЕВР.

Качеството нормативно влиза в цената веднага след като е разработена методиката. За базова година е взета 2006. Изпълнението или неизпълнението на тези цели се вписва във формулата, по която се определя колко да струва киловатчас.

Знакът за качеството на тока в нея е Y. Този показател обаче е занулен в досегашните цени. Т.е. колко често ви спират тока, не се отразява на цената му. От ДКЕВР признаха, че тези показатели не са отчитани. Причината е, че в методиката са заложени толкова високи норми, които не били постигани в Холандия, Германия и Чехия. При лошото състояние на мрежата в България пък били съвсем непостижими. Неофициално експерти твърдяха, че ако са ги били вкарвали в цената на тока, дружествата можели да съборят цените в съда.

Според адвокат Георги Дишев от Българската асоциация на потребителите обаче неизпълнението на формулата означава, че теоретично цената на тока е незаконна и клиентите, а не енергото, могат да я атакуват пред ВАС.

Какво е трябвало да бъде отчитано?

Има два показателя, с които се мери качеството на тока. Единият е средната продължителност на спирането на елелктроенергията за година, която се "полага" на един потребител. Мери се в минути. Следят се планираните и непланираните спирания на тока.

Вторият индекс е средният брой спирания на тока пак за година. И при тях се отчита спирането на тока дали е заради ремонт, или заради авария. В методиката е записано, че приходите на дружеството се намаляват при неизпълнение на качеството. А оттам пада и цената, по която плащат клиентите.

Във въпросната методика са заложени целите по години. Например за 2008 г. за ЧЕЗ е заложено да постигне 97 минути непланирани прекъсвания за година на един потребител. И 2,68 броя спиране на тока на един потребител, пак непланирано. За Е.он тези числа са съответно 206 минути и 3,18 броя спиране на еленергията. За ЕВН са предвидени 145 минути без ток за година на едно домакинство и 3,19 броя прекъсвания.

След питане към ДКЕВР е станало ясно, че нито едно енергодружество не е изпълнило показателите за качеството. Сравняваме пак 2008 г. При "ЧЕЗ Електроразпределение" са постигнати 262,5 мин прекъсвания за година на потребител при зададени 97 мин. Бройките на спиранията са 4,92 при заложени 2,68.

При Е.ОН критерият е 138 минути, постигнати са 206. Бройката на прекъсвания е трябвало да бъде 3,18, а е била 5,59. В Югоизточна България, където действа ЕВН, е имало 382 минути при заложени 145, а броят спирания са 6,55 на потребител при 3,19 заложени.

Експерти коментираха, че за 2010 г. например е заложено по 1 планирано спиране на потребител и за трите електроразпределителни дружества. Което нямало как да се случи.

Така че намерението на шефа на ДКЕВР Ангел Семерджиев да върже цената на тока с качеството всъщност е трябвало да бъде направено още от 2006 г.

Самият Семерджиев е обяснил пред "24 часа", че всяко дружество смятало авариите и спирането на тока по план по свои си методики от едно време и затова нямало сравнимост.

Норми

ДКЕВР е разработила норми и за качеството на услугите на енергото. Една от тях е времето за получаване на отговор на жалба. За 2006 г. и 2007 г. това трябва да става за 30 дни. За 2008 г. срокът е свит на 25 дни, за 2009 г. е 22, а за тази година е 20 дни.

Вторият показател е времето за проверка на електромера. За 2008 г. срокът е 9, за 2009 г. е 8 дни, а за тази година - седмица.

За 2010 г. пет дни са дадени на енергото за коригиране на грешка при отчитане на електромера. Срокът за проверка при жалба за сгрешена сметка е пет дни. Ако потребителят се оплаче от лошо качество на тока, проверката през тази година трябва да е за 10 дни, през 2006 г. и 2007 г. е 15 дни.

Двайсет и пет дни е средното време, необходимо за изготвяне на предварителен договор и писмено становище за условията за присъединяване на потребител. През 2006 г. е било 30 дни.

Подробности може да прочетете тук.