Съвсем малка част от милиардите евро на ЕС, предназначени за проекти за производство и използване на чиста енергия в Централна и Източна Европа, са достигнали до крайните си получатели, сочи доклад на финансовите наблюдатели от CEE Bankwatch.
Като основни причини за неприятностите се сочи неспособността на местните власти да управляват такива проекти, липсата на пари от страна на общините или обикновените домакинства или просто сложността на молбата за получаване на финансиране. От 4.2 млрд. евро, предназначени за проекти за енергийна ефективност и създаване на алтернативни енергийни източници за периода 2007-2013 в десетте нови страни-членки на ЕС, влезли през 2004 година, само няколко милиона (повечето от които в Чехия) са отишли до крайните получатели. Поради неяснотата на това какво всъщност обхваща терминът „чиста енергия”, авторите на доклада не могат да кажат защо има такава липса на финансиране и правят разбор на разпределението на парите за седем, а не за десет страни - Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Естония, Латвия и Литва.
За посочените седем държави общият дял европейски средства, предвиден за проекти, свързани с енергийната ефективност, е 1.8 млрд. евро. От тях само 292 млн. евро е ясно къде отиват т.е. има подписани договори за изпълнението на съответните проекти. По отношение на възобновяемите енергийни източници положението е по-лошо – от 1.75 млрд. евро само 99.7 млн. евро са отпуснати по сключени и подписани договори.
От седемте страни-членки най-добрият изпълнител при усвояването на средствата е Чехия. Но дори и там резултатите не са много добри – от 600 млн. евро, предназначени за проекти за енергийна ефективност, 200 млн. евро са разпределени и са получени от крайните контрактори. И ако това звучи що годе приемливо, то за други страни нещата са потресаващи. В Естония нито един проект за възобновяеми енергийни източници не е одобрен. В Литва схема за подобрение на енергийната ефективност на жилищата няма да стартира на практическо ниво най-рано до следващата година. Словения не е изхарчила и един евроцент от полагаемите й се 79 млн. евро за енергийна ефективност, защото не може да осигури необходимите 15% национално кофинансиране. А в България тепърва ще се одобряват и стартират мерки за енергийна ефективност и алтернативни енергийни източници за малкия и среден бизнес.
През пролетта на тази година политическата вълна в ЕС се насочи към зелените технологии, енергийната ефективност и възобновяемите източници като начин за съживяването на икономиката. Правилата за финансиране на ЕС дори бяха преобразувани, като вече до 4% от фондовете за регионално развитие могат да се отделят за проекти за алтернативни енергийни източници и енергийна ефективност. Но докладът на CEE Bankwatch категорично доказва, че разликата между думи и дела изобщо не е намаляла.
